„На балкона ми живее славей, разказвам му за целувката ни, усещам, че ме чува.“ Това е един от текстовете в последната стихосбирка на сина ми Росен „Стерео тишина“, който изписах върху стената в новия си дом. И оттогава не знам славей или друго пиле пее на балкона, но всяка сутрин ме събужда чуруликане. Тази стена мина през много варианти – колебаех се между тапети, фотографии, панели от рециклирана хартия. И накрая реших – ще бъде от бетон, с текстове и рисунки. Казах си, че единственото, което няма да ми омръзне, са стиховете на сина ми. Аз съм човек на крайностите – или сменям нещата около себе си много често, или си избирам нещо, с което не се разделям никога. Това е моят първи самостоятелен дом, затова ми е много скъп и го правих с любов.

Миналата година бях на изложението Maison&Objet в Париж и попаднах на мебели на френска фирма, които много ми харесаха. Те са в актуалния сега стил industrial vintage и са акценти в интериора – масата с винт и столовете в кухнята и ретро куфарите, които са в ролята на шкафове в хола и в спалнята. Аз много обичам да миксирам. Харесвам неща, които имат характер и присъствие, независимо дали става въпрос за чиния или за стол. Важен ми е дизайнът дори на вилицата и лъжицата, с които се храня. Когато предметите носят стойност, те започват да си общуват, дори да са от различни епохи. Нямат проблем да съществуват в едно пространство и да си говорят. Аз понякога също си говоря с тях, както и с орхидеите си, обичам ги и смятам, че това е взаимно.

Най-специалното ми отношение в интериора е към столовете. Приемам ги не като предмети на бита, а като скулптурни форми. Открих си антикварни образци от времето на Тонет, но на фирма, която е спечелила първа в света награда за дизайнерски столове. Моят колега Николай Лещаров ги реставрира, извади внимателно релефа на фигури на ангели, които времето беше заличило. Той има уникално отношение към дървото и към мебелите въобще. Масата от масивно дърво, върху която работя, както и пейката под телевизора, дървеният умивалник в банята – всичко е направено от Лещаров по моя идея.

Разбира се, в интериора поставих и мои любими неща – лампите триножник и кашпите от рециклирана хартия, материал, с който напоследък експериментирам, графики от серията ми „Телесни възли“ върху стената в спалнята, картина от серията „Белег“ над леглото. Комбинирала съм ги с марокански лампи, защото стоят по-еротично.

На черната дъска в кухнята първоначално си записвах задачите за деня, после реших, че ще е по-разумно да пиша само приятните, а не задължителните неща, като часовете за йога например.  
Направих си и един малък, по-различен кът: с иконата на Архангел Михаил, която нося навсякъде със себе си. Това е моето място за концентрация и за медитация. Много ми е закътано там, усещам го като пространство, където мога да се скрия и да остана насаме със себе си и с мислите си.

Надявам се, че съм успяла да не претоваря пространството, защото имам такава склонност. Художникът поначало има потребност да се заобикаля с повече детайли. Много внимавах да не сложа неща, които да ме затиснат. Тук ще проектирам и ще мисля, защото когато изчистиш идеята в главата си, много по-лесно е после да реализираш нещата. От тази гледна точка това е моето пространство за най-активна работа. Да измисля идеите, да ги нахвърлям и никой да не ми пречи за това.

(Б.р.) Статията и снимките са завършени седмица преди внезапната кончина на художника Кольо Карамфилов, бащата на Росен, сина на Ина Дамянова. Поклон пред паметта му!