За лихвите, законните грабежи и кредитния туризъм

Виктор Папазов, основател на Българска фондова борса и независим кандидат за член на Европарламента, отговаря на въпроси на списание EVA. Повече на nezavisim.bg

Уляна Петрова 22 April 2014

- Г-н Папазов, след законодателните промени, които прие Народното събрание, вече няма да има такса за предсрочно погасяване на кредитите. Това означава ли, че като получатели на кредити – потребителски и ипотечни, няма да сме закрепостени към една банка и можем да минем в друга?

Приетите преди две седмици промени в Закона за потребителските кредити действително премахват таксите за предсрочно погасяване. Това неминуемо ще облекчи процедурата по рефинансиране, ако един клиент реши да се премести от една банка в друга. Подобно решение дава повече сила и избор в ръцете на клиентите. Създава се възможност за конкуренция между банките. Това е крачка в правилната посока, но промените далеч не са достатъчни, за да стигнем европейските нива на защита на потребителя. Извън обхвата на промените останаха много проблеми, които българският законодател не посмя да реши.

- Ако имаме стар кредит, таванът на лихвите важи ли за него?

- Не, таванът на лихвите не важи за кредити, сключени преди приемането на промените в закона. Промените имат сила за стари кредити само по-отношение на такси, обезщетения и неустойки при предварително погасяване на кредита. Тоест ако един кредитополучател не е доволен от банката си, би могъл да изтегли кредит от друга банка, с който да погаси текущия кредит, който му тежи, като е договорил по-добри условия в новата банка.

- А така наречените „бързи кредити” до 400 лева, които много българи вземат, за да си платят сметките и хляба? Там лихвите са непосилни – законът обхваща ли ги?

- Да, след промените законът ще регулира и “бързите” кредити. Въпросът е доколко ефективна ще бъде тази регулация. Бързите кредити, според мен, са най-уродливата форма на лихварство - тази, която е описана във всички свещени книги и се счита за смъртен грях. Тези кредити сега са един узаконен грабеж и аз не виждам как регулирането им ще промени съществено нещата. Ето ви пример. На сайта на един от тези “кредити до заплата” пише, че ако поискам 100 лева за един месец, трябва да върна 134 лева. Това означава месечна лихва от 34% или годишна лихва от 408%! Ами следващият месец? Ползването на подобен кредит е заробване.

Вкарването на “малките кредити” в Закона за потребителските кредити е само опит за регулирането им. Не става ясно как това ще се случи на практика. Дали клиентите ще прочетат условията, дали ще ги разберат - затова давам този пример. Много важно е да подчертая, че защитата на потребителите, ползвали подобни бързи кредити, е оставена в ръцете на Комисията за защита на потребителите, а тя е практически безпомощна. Смятам, че регулацията тук би трябвало да е много по-стриктна и сериозна.

- Според данни на БНБ към края на февруари 2014 година българите изплащат 18,5 милиарда лева кредити. Това как ще се отрази на банковата система? Има ли опасност тази сума да я дестабилизира?

- Чуха се гласове как премахването на таксата за предсрочно погасяване би могло да доведе до загуби за банките и дестабилизиранeто им. Как ще се появи “кредитен туризъм” и хората ще започнат да се местят от банка в банка и как това ще породи нови проблеми. Не смятам, че промените в законодателството могат да дестабилизират банковата система, просто печалбите на банките ще намалеят. Ако някоя банка е злоупотребявала и е давала кредити при неизгодни за клиентите условия, разбира се ще бъде повлияна негативно. Вината си е изцяло нейна. В края на краищата банките трябва да се съобразяват и да задоволяват нуждите на клиентите, а не обратното.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР