Седим си с Жоро Низамов на едно кафе близо до НАТФИЗ и той ми разказва страшни смешки и смешни страшки за герои със опашки, пее ми песни от типа „Дарт Вейдър на Йода думаше“ или балканско-ориенталска версия на Who The Fuck is Alice (пее ги на висок глас, не е като да се стеснява), имитира Иво Карамански, Август Попов, Любо Дилов, разсъждава за българския шоубизнес, просълзява се за децата си и продължава да бълва невъобразимо забавни истории за актьорски одисеи по кръчми и кораби, за катастрофи, сценарии за цигани, които разфасоват американски самолети, как се готви октопод саганаки, как се режисира стриптийз шоу, как се правят по 11 участия на вечер... Змей горянин е той.

Георги Низамов е човекът, който помага на участниците в шоуто „Като две капки вода“ да постигнат максимална прилика със звездите, които трябва да имитират. В миналогодишния сезон той самият ни показа сразяваща „китка“ от парчета на Аксел Роуз, а в настоящия – великолепно превъплъщение като Джо Кокър. Животът го е поставял на различни сцени – играл е и магарето Мокси, и Хамлет, и стрелочник от Сточна гара, работил е в клубове, нощни барове и всевъзможни заведения и е... актьор по душа, шоумен по сърце. Вариетето просто му е в кръвта.

Между другото, Жоро е завършил вариететна режисура в НАТФИЗ, преди това е кандидатствал три пъти актьорско майсторство, но по неясни причини не го приемат. Все едно обаче. Светът за него е сцена, и той, Жоро Низамов, е актьор. И няма никакво значение дали трябва да забавлява 800 души в „Библиотека“, стотици хиляди пред телевизионния екран или... един-единствен напълно непознат човек, който го е поканил на интервю за списание EVA.

Въобще и не дочаква първия въпрос. Започва да ми разказва за една катастрофа. Защо? Нямам никаква идея.

2004-а беше. Пътувахме с Наско и Катина (двама музиканти от група „Дартс“, с които сега всеки петък и събота имам участия в техния бар Poison) и с още няколко колеги до Скандинавия на турне. На връщане минавахме през Германия. Едно комби карахме и бяхме много добре уплътнени, понеже колата беше натъпкана с техника и костюми до козирката. Дадох на колегата Явор, другия певец, да кара, защото пътищата там са супер, а той е аджамия шофьор...

Какво означава аджамия шофьор?

Аджамия бе. Млад джедай, който не слуша чичо си Вейдър. Казах му: караш само в крайна дясна и най-много със 120 км/ч. И после заспах. Все едно му бях казал да го изстиска това комби колкото може, защото като се събудих, колата направо танцуваше от скоростта и в един момент просто се обърнахме и се претърколихме на таван няколко пъти от крайна дясна в крайна лява лента, спряхме се чак в дигата. Колата беше потрошена, казаха ни, че ремонтът ще струва някакви пари, дето четири пъти надвишаваха цената на самата кола, затова им я оставихме на паркинг и им казахме, че утре ще си я вземем. И... дим да ни няма.

Подарихме им колата. Беше уникално пътуване. Някак таксиметров шофьор турчин ни закара до Хановер, като по пътя ни обясни, че българите някъде около тринайсети век са произлезли от турците. Такава била неофициалната история, той четял много. Накрая ни каза: вие сте наши хора! Ама к’во ще ги правим германците, че са много?! После висяхме цяла нощ на една гара и накрая пътувахме десетки часове до България с нещо като маршрутка, в която бяха натъпкани доста българи и миришеше неописуемо...

Както пишат Илф и Петров, по миризмата позна, че са съотечественици.

Точно. Аз обаче си откупих от шофьора всичките 15 бири, с които разполагаше, и... като се събудих, вече бяхме в Словения.

Не ти ли е хрумвало да напишеш сценарий по преживелиците си?

Моят живот е пълен с такива невероятни случки, че никой няма да ми повярва. Вече писаха за онзи случай, дето един милиционер ми разби челюстта навремето, още живеех в Ямбол, аз съм оттам. И аз заведох дело. Делото беше насрочено за 11,30 ч. на 10 ноември 1989 г. Спечелих го, осъдих милиционера, а няколко часа по-късно Тошко и целият режим бяха свалени. Никой не ми вярва на тази история, обаче който иска, може да провери в архивите на ямболския съд. Иначе аз сценарии имам написани сигурно десетина.

Единият е за войната в Сърбия, ама комедия. Нали си предоставихме въздушното пространство на американците. Хубаво де, обаче в моята история самолетите не се връщат в американските бази, ами изчезват безследно някъде около България. И американците пращат един агент – българин, избягал преди години в Америка, който сега работи за ЦРУ, да види какво става. И този човек попада в един кошмар – фабрика в цигански квартал, където разфасоват самолетите, цигани мутри ги изнасят като скрап за Америка и там правят от тях... нови самолети. Веригата се затваря. Ей такава ми е едната идиотщина.

През 2010 г. ми се обади Любо Дилов (Жоро имитира специфичния говор на Дилов – б.р.) и ме покани да изпея пред Маги Халваджиян в един друг формат това същото парче на Джо Кокър, което изпях в „Капките“. Хареса им, а Маги ме попита дали мога да им покажа още нещо. И аз ги подкарах тях самите – имитирах Маги, после Любо, после Хилда... След това направих Вучков, Иван Костов... И Маги ми каза: пич, ти забавляваш хората по някакви ъндърграунд заведения, но аз ще направя всичко възможно да те изкарам на екран.

След това заминах за Англия, където изкарах около девет месеца и когато се върнах, се обадих на Маги, че съм на разположение. Така се случи. Много съм щастлив, че съм в „Като две капки вода“, и то точно с този екип. Маги има изключителна професионална интуиция за читави хора, за екип. Освен това е завършил цирково училище, в душата му има много вариете, много шоу, сърцето му е там. Той знае как се правят тези неща. И предаването си е едно голямо вариете – актьорска игра, танци, имитации... И освен това жестоки гримьори и уникални водещи! Няма такива водещи!

Няма. Зверове са Рачков и Зуека. Откъде е тази страст към сцената у теб? Казваш, че се побъркваш без сцена.

Родителите ми са много артистични, макар да не са артисти по професия. Майка ми е детска учителка, вече е пенсионерка. Баща ми беше военен, сега се занимава със селско стопанство, но е много артистичен. С китарата навсякъде... И йеее! Давай! Стари градски! Той ме заведе в театъра. Аз от много малък се занимавам с театър. Първата ми роля беше на магарето Мокси в една детска пиеса на Васил Априлов, бащата на сценариста на „Капките“ Влади Априлов. Сигурно съм изиграл към 500 представления още като ученик.

Бях много самостоятелен и нашите ми имаха пълно доверие. И затова пубертетът ми мина без никакви драми. Взех си готините моменти, но така и не се закачих за наркотиците и всички тези неща. Защото винаги ми е давана свобода. И бях пълен отличник.

Ти сега постъпваш ли по същия начин с твоите деца?

Те са много малки все още. Голямата ми дъщеря наесен ще бъде в първи клас, а малката е на 5. Обаче е абсолютна артистка! Искам, не искам – обречена е. А голямата е такава една... индигова. Тъничка, слабичка... С едни огромни очи! Предпочита да рисува. (Тук Жоро си проверява телефона – б.р.) Ох, непрекъснато ми изпращат бюлетини от един сайт за дрехи.