Мая и планината обектив(но) и лично

Мая Къркаличева е от хората, за които планината е истинският дом

Мая Къркаличева 29 August 2014

Мая в Рила

Снимка: Личен архив

Родена е и живее в Пловдив, но през последните пет години над 500 дни е била сред дивите кътчета на българската природа с раница и фотоапарат. С изключителните си фотографии успява да пренесе красотата и усещането за свобода, до които човек се докосва само когато се устреми към висините.

Много от нейните снимки са откупени от световната фотоагенция Getty Images и обикалят света от Европа и САЩ до Австралия. Тя е истински откривател и възторжен посланик на прелестите на българската природа. В този брой Мая ни дава идеи за 4 живописни разходки в Рила, Родопи, Пирин и Стара планина.

В сърцето на Рила

Има едно място в Рила, което все повече се превръща в храм на човешкия дух, живеещ в хармония с природата. Хижа „Иван Вазов“ не случайно се намира до едно друго свято място отвъд Седемте рилски езера, където през август се събира Бялото братство. На час и половина път е след езерото Сълзата (най-високото), пътеката е добре маркирана. Там ще усетите духа на Рила. Разходете се по билото над езерата, погледнете ги отвисоко, после поемете към Вазов връх, за да разберете същността на израза „Великата рилска пустиня“.

А ако уцелите пълнолуние, гледката вечер наистина ще бъде „пустинна“. На това място слушаш тишината, Калините – върховете пред теб, са застанали като пазители, а долината е нарисувана от виещата се сребърна нишка на реката. Хората, които срещаш по пътя, са с ведри лица и ти стават приятели за броени минути. Усмивките, шегите, песните с китари вечер и кафето с канела и кардамон рано сутрин са друг свят и въздух под същото небе.

Море по родопски – Беглика

Представете си спокойни води, прегърнати от прохладни борови и смърчови гори, прошарени с дъхави пътечки, боровинки, мъх и ароматни билки, накъдето и да погледнеш – цветя, зеленина, живот, да продължавам ли? Това, което Беглика може да предложи, е най-красивата нощувка под звездите. Подгответе се за нощ на палатка или за по-алтернативно мислещите – на хамак. Ще ви трябват спален чувал, шалте, топли дрехи, челник. Не се шегувам, през най-горещите дни на лятото на Беглика вечер е студено.

Когато се стъмни, вдигнете очи към небето, за да усетите безкрая и тайнството на светове, за които може само да гадаем. Отпуснете се и се насладете на райската тишина, над която Млечният път е обрисувал дъга. А сутрин, о, утрините на Беглика! Надали има по-хармонично усещане от това да се събудиш преди изгрев и да погледаш как изпарения танцуват феерично на повърхността на водата, една непрестанно движеща се, вълнуваща се маса, единение между въздух, вода и земя.

Пирин на длан

Повечето хора директно се отправят към връх Вихрен, но аз ви предлагам да се качите на съседния Тодорин връх. От него се открива невероятна панорама както към целия Пирин, така и към братята мраморни исполини Вихрен и Кутело. Началната точка е хижа „Вихрен“, до която се стига по асфалтов път от Банско.

Оттам поемате нагоре по зелената маркировка. По пътя към върха минавате близо до езерото Окото. След него маршрутът продължава край река Бъндеришка Бистрица и покрай още 3 ледникови езера – Рибно, Жабешко и Дългото. След тях се открива дълбока и пленяваща панорама към циркуса на Василяшките езера и върховете от колоната на Стражите та чак до връх Каменица.

Продължаваме нагоре по лабиринта от камъни, какъвто в по-голямата си част представлява Пирин. Ходенето по тези камъни може в началото да ви се стори сложно, но точно тук е моментът да се доверите на чувството си за баланс. И започва най-интересната част – подскачане от камък на камък в търсене на най-добрия път, нещо като детска игра. Предвидете 3-4 часа за качване до Тодорка, а слизането е по вече познатия ви изминат път.

Еделвайси до Козя стена

В родината ни се броят на пръстите на едната ръка местата, където може да видите еделвайс – в карстовия район на Пирин и в резерват Соколна и Козя стена в Стара планина. Предлагам ви разходка до връх Боба, в чието подножие при късмет и задълбочено търсене може да зърнете това прелестно цвете.

Началната точка е проходът Беклемето. На билото има паркинг, където може да оставите колата си, а табелите в Национален парк Централен Балкан ще ви ориентират. Черен път следва извивките на Балкана и след около 2 часа стигате подножието на връх Козя стена. Самият връх представлява стеснен участък от скали, по който има парапет и въже за сигурност.

Ако имате страх от високо, отляво на върха върви обходна пътека, но тя намалява шанса да попаднете на еделвайси! След спускането от Козя стена следва ново леко изкачване на връх Боба. Именно там, в подножието му, от север може да зърнете понякога снопове от десетки еделвайси, понякога само един или два стръка.

Не забравяйте, че цветето е изключително рядко и след като е вписано в Червената книга на България за застрашени видове, е забранено да се бере. Една прекрасна фотография с еделвайс ще съхрани спомена по-дълго. На половин час от връх Боба се намира хижа „Козя стена“. Предвидете 3 часа в едната посока до хижата.

Ако искате да разгледате повече от невероятните фотографии на Мая Къркаличева, посетете страниците й в интернет:

www.mayaeye.com, www.facebook.com/mayaeye, www.flickr.com/maichca

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР