Когато благодарение на един човек си открил цели вселени, е много, много трудно да изразиш чувството, което изпитваш, когато го загубиш. Когато благодарение на него си прочел за първи път:

Ако ние, сенки леки,
сме дотегнали на всеки
помислете, че сте спали,
ний додето сме играли;
че били са тези сцени
с разни роли разменени,
само сънна бъркотия
в мозъчната ви кутия.

Благодарим на академик Валери Петров за конгениалния превод на Шекспир! Благодарим за приказките! Благодарим за гениалните сценарии на „Йо-хо-хо“, „Рицар без броня“ и „На малкия остров“! Благодарим за стиховете!
Валери Петров беше интелектуалец от най-висока класа, истински аристократ и истински мъдрец. Завинаги с нас в сърцата ни!

Останалото е мълчание.