Елица Великова е завършила бакалавърска степен по психология в American University of London, UK, и магистърска степен по експресивна арт терапия в European Graduate School, Саас Фе, Швейцария. Преподава арт терапия в НБУ.

Работи с Института за съвременно изкуство и терапия Либера чрез общи проекти, различни семинари и продукции. Участва в преводи и издаване на литература в тази насока. Тя ще бъде и лектор в петото издание на фестивала „Свободата да бъдеш“ на 25 октомври в Софарма Бизнес Тауърс.

Работя по програмата от 2006 г. и смятам, че все повече намира приложение и се популяризира. Доказателство е и фактът, че от Министерството на здравеопазването ще бъдат разпределени петима специалисти към различни институции за работа с деца със специални образователни потребности. Предстои да се легализира много скоро и Българска асоциация на експресивните арт терапевти.

Как един психично здрав човек може да се възползва от арт терапията?

Тя може да предостави техники и похвати за себеизследване, изразяване, да прояви и развие творческия заряд.

Ако човек не може да формулира проблема си, но усеща, че нещо не е наред, страда от безсъние и нервност, арт терапията вариант ли е за него?

Чрез образи, цветове, движения и звуци човек може да направи паралел между житейския и арт процес. Всичко в този процес говори – как подхожда към задачата и белия лист, какво и как изобразява и защо го изобразява. Изображението е огледало. Всичко е видимо в арт терапията и не може да се скрие в думите. Най-често човек стига сам до проблема, открива ключа и не се налагат допълнителни разяснения.

Кой е най-податлив на това въздействие?

Децата. Най-добри резултати тази терапия дава при работа с тях, защото не е нужно да разказват с думи, за да изразят себе си, и са отворени към творчески изяви. Чрез рисунката, чрез играта пресъздават семейни ситуации, проблеми, на които специалистът може лесно да намери решение.

Какви инструменти ползва арт терапевтът?

Ако се прилага арт терапия до болничното легло, арт „количката“ е пълна с бои, пластилин, глина, фигурки, кукли и др. Ако заниманието е в стая, се ползват костюми, аксесоари и други предмети. Има отделно направление за работа с пясъчник. И разбира се, белият лист. Всеки сам тълкува най-добре рисунката си. Специалистът не интерпретира и не анализира произведението. Музиката е постоянно присъстваща като балансиращ фактор.

Как решавате кое изкуство да използвате първо?

Няма грешен метод, защото всяко изкуство дава информация, изважда навън състояния без думи. Всяко изкуство може да допълни останалите – да се нарисува рисунка, тя да се пресъздаде в приказка и движение, да се изтанцува и т.н. и от всичко това се разлистват пластовете на личността.

Какви техники в самата арт терапия предпочитате вие?

Работата с глина, особено с деца и в групите за деца и родители. Обичам техниките на автопортрета – за мен те дават изключителна дълбочина на себепознание. Фрида Кало се е лекувала по този начин. Използвам и техниката на неутралната маска – слабо позната, освен в театралните среди. Използвали са я като начин да се обучат младите актьори на изразяване чрез тялото.

Аз разработих метод, по който да се опитаме да осъзнаем нашето „истинско лице“ – онова, което е отвъд познанията и идентификациите ни. Използвам и практики от дзен-будизма, коани, които ни насочват към Същността.

Колко продължава един сеанс?

45-60 минути с деца, 60-90 минути с възрастни.

Кои състояния се повлияват?
От напрежение, безсъние, депресия до чисто житейските ежедневни ситуации като невъзможност да се формулират проблеми, стрес, хармонизиране, себепознаване и др.

Когато откриете по-сериозен проблем, как действате?

Насочвам към специалист.

Добре ли е да има към всеки социален дом или болница арт терапевт?

Да. В чужбина арт терапията е широко разпространена към различни болнични заведения, домове за възрастни хора, SOS селища... Тя използва въображението, което от своя страна помага да си създадем алтернативна действителност. Това не е бягство, а начин човек да намери сили и ресурси да се справи с някое сериозно предизвикателство.

Няма много смисъл човек да си напомня 24 часа в денонощието, че е в болница, нали? Но ако за един час на ден се пренесе в приказна страна, послуша красива музика или забрави за проблема си, докато рисува, този един час се превръща в най-смислената част от деня му – време, в което той да се зареди и да си поеме дъх. След това може да се върне в действителността, само че ще бъде окуражен и подсилен, за да продължи да се бори с болестта.

Вижте още тук.