Ако беше жива днес, Лидия Ковачева щеше да навърши 100 години – с фанфари и почести, с репортажи и интервюта с десетки благодарни пациенти. Тази крехка художничка, която на 40 години е била на смъртно легло, успява не просто да спаси живота си и да доживее достолепните 88 години, но и да спаси душата си, да се превърне в светица, в един ходещ по Земята ангел, помагайки на много хора да оздравеят. Днес лекарите, които Лидия Ковачева е излекувала от тежки заболявания, сами прилагат нейния метод към своите пациенти. И за тези лекари, както за Лидия Ковачева, лечението е кауза, призвание, дълг – д-р Людмила Емилова, д-р Георги Гайдурков, д-р Вергиния Георгиева...

Методът е гениално прост

и съществува от хилядолетия. Руски и американски лекари почти едновременно издават книги на тема гладолечение. Лидия Ковачева попада на труда на руския професор Николаев. В момент когато е готова почти да се предаде. На 40 години тя, дипломираната художничка, не може да държи четката, остава с дни на легло, страда от туберкулоза, цироза, трайно увреждане на стомаха, гълта лекарства с шепи и няма сили дори да прегърне малкия си син. Съпругът й, също художник, я изоставя. И младата жена започва да прилага върху себе си наученото от книгата – не се храни с дни, пие само вода... С лутания и грешки тя успява да гладува няколко пъти за една година. И резултатите са изненадващи за лекарите, които са я отписали. За седмици температурата спада, за година туберкулозата си отива, след още година и от цирозата няма следа.

Окуражена от резултатите, тя започва да се снабдява с литература от всички възможни канали. Постепенно славата й на човек, който лекува, води опашки от хора пред малкия й апартамент в София. Лидия Ковачева помага на болни хора до последния си дъх, въпреки че преживява ужасна драма – единственият й син загива при нещастен случай, подозират самоубийство, внуците й са в Щатите, а самата тя чупи шийка на бедрена кост малко след 80-ата си годишнина – инцидент, при който много възрастни хора се превръщат в инвалиди и скоро си отиват. Дори това счупване Лидия Ковачева лекува по своя метод – с глад, отказвайки да остане в болницата.

Лидия Ковачева. Филмът.

През този месец много хора ще видят филма на Стилиян Иванов за Лидия Ковачева, посветен на 100-годишнината от рождението й. Главни герои в него са лекарите, излекувани от нея, за които стана дума. Един интересен и вдъхновяващ филм, който може да отвори нови хоризонти за много хора.

Ето какво казват лекарите във филма:

Д-р Людмила Емилова, която преди 21 години създаде своя Център за лечение с плодове във Варна. През него са преминали лечение над 45 000 души, някои с много тежки диагнози:

„Лидия Ковачева ми спаси живота. Бях на 45-46 години, с тежка мигрена, болен черен дроб и увредени бъбреци. Без грам енергия, с перспективата да започна хемодиализа. Попаднах в един вестник на статия за Лидия и отидох направо при нея. Отвори ми вратата дребна и крехка жена с ангелски сини очи и ореол от бели коси. Усмихна се и всичките ми страхове изчезнаха. За да разбера връзката между моя начин на хранене и заболяванията ми, аз, лекарката с 23-годишна практика, трябваше да отида при една художничка. Тя никога не се опита да „присвои“ моята професия – просто прилагаше метода на гладолечението и вдъхновяваше хората да тръгнат по нов път. Ако някога България стане нормална държава, Лидия Ковачева ще бъде обявена за светица.“

Д-р Вeргиния Георгиева, която ръководи Център по природна медицина и гладолечение в София. Отива при Лидия Ковачева с хронични заболявания, сред които и проблем със забременяването:

„След няколко гладувания с продължителност 10-15 дни в рамките на две години болестите отшумяха. Забременях на 40 години и имам прекрасен син. За мен Лидия Ковачева е духовен учител. Споделям нейната максима, че „Живота, здравето и щастието ги заслужава този, който умее да се бори за тях“.