Роден в София, учил в София, работещ в София, пишещ за София. 20-те разказа на Александър Шпатов „#НаЖивоОтСофия“ (ИК „Колибри“) са като балони с хелий пред Народния – ще ви заредят с градска ирония, преди да ви натъжат, отлитайки над покривите. Не ни остава друго, освен да запишем автора им в списъка с хора, които харесваме и ще следим. В София и по други места.
Сашо, приятно ми е. Имам нова книга с разкази, много ще се радвам, ако ви хареса. Никога не сте чели София по този начин, това поне мога да го гарантирам.
Защо пишете разкази, толкова кратки при това?
Исках да напиша книга за София, а един град може най-добре да се разкаже именно под формата на сборник с истории. Издателите го написаха и на задната корица на книгата, така че предполагам, че е вярно… А пиша кратко, защото обичам да чета кратко. Покрай всички останали изкушения невинаги ни остава време за книги. Затова и ми се струва супер важно един разказ да може да се прочете наведнъж – между спирките в метрото например. Или за една бира време, както се казва. (Не че трябва да се пие бира в метрото, напротив.)
Изглежда София ви харесва. Защо? На повечето хора им стига да я мразят.
И така само си скапват живота. Нали така или иначе живеят тук, по-добре е да намират причините да я харесват. А те са най-малко три (въведението на книгата завършва именно с тях): 1. Да си имал дом тук (не апартамент); 2. Да си имал също и приятели (не познати); 3. Да си се влюбвал тук. Само това да е, пак е достатъчно всъщност. Впрочем тези неща важат за абсолютно всеки град, не само за София. Просто на мен са ми се случвали тук. И именно затова и написах „#НаЖивоОтСофия“, а не „#НаЖивоОтПариж“ или „#НаЖивоОтШумен“.
Къде живее любовта? Ако знаете точния адрес, ще сме ви благодарни.
Адресът й е точно в центъра на Вселената, както героят от разказа „Молба за напускане“ пише до приятелката си. За мен това наистина е в София. Знам и точната улица и номер, но те са си само за мен. На вас няма да ви свършат работа.
