Снощи бях на галаконцерта „Райна Кабаиванска представя звездите на операта“. Днес съжалявам всички, които не са били там. Защото са пропуснали една възможност да заредят батериите не само с прекрасна музика, интерпретирана от брилянтни гласове. А защото са пропуснали един голям житейски урок - очи в очи – от една голяма личност, Маестра Кабаиванска.

Струва си да бъдат запомнени имената на младите оперни певци, подготвени в майсторския клас на Райна Кабаиванска и вече реализирани на световни оперни сцени – София Соловий, Андреа Каре, Виктория Йео, Мария Радоева... Не мога да ги изброя всичките, защото днес пиша, за да изразя върховната емоция, която предизвика у мен и вярвам у всички в зала 1 на НДК самата Райна.

В началото тя се появи на сцената, за да представи своите възпитаници. От вълнение по едно време мина на италиански. През цялата първа част на концерта от първия ред тя не само ги слушаше, а с цялото си същество живееше на сцената заедно с всеки от тях. По време на втората част след антракта мястото й остана празно. Помислих, че сигурно е твърде напрегната и изморена, дори и от обикновеното внимание, което й засвидетелстваха през почивката хора от залата – всеки искаше да я докосне, да се снима с нея, да получи автограф върху програмата или диска с нейни емблематични изпълнения. Част от тях – ария на Тоска – пълнеха душите на публиката с кадифения глас на нейните ученички. В края на концерта Райна  излезе на сцената – красива, стилна, сияеща – истинска кралица. И когато мислех, че е само за да приеме аплодисментите и цветята от почитателите на оперното изкуство, тя събра ръце пред гърдите си, маестро Найден Тодоров подаде знак на оркестъра и Райна запя!

Не вярвах на очите си! На ушите си не вярвах! Докато бях при нея в Модена, слушах разказа й и написах как самата тя изплакала море от сълзи за Мария Калас, на която публиката не простила, че е загубила гласа си. Слушах и гледах как на пресконференцията преди концерта самата Райна загуби глас от вълнение. И сега, изведнъж – пее, без да я е грижа за това, че веднага се налага сравнението между младите силни и сочни гласове, звучали преди минути, и нейния глас, вече позагубил силата и цвета си. От очите ми текат сълзи, не мога да аплодирам, защото неволно съм стиснала палци. Но залата е на крака и крещи браво! А Райна благодари с думите: „Всичко с обич съм давала и с обич ми се връща!“ И се чувствам като в една космическа капсула, пълна със светлина и любов. И виждам как наистина само пълно сърце може да напълни други сърца. Стига да е толкова голямо, толкова смело и отворено, колкото това на Райна Кабаиванска.

Майка ми казва „обичен“ човек за хора, които като се появят, сякаш слънцето огрява. Които мигновено фокусират вниманието и симпатиите, от които струи нещо, което те кара да ги обикнеш и да продължиш да ги обичаш. Е, такава е Райна. И на коктейла след концерта, където тя се забавлява заедно с учениците си и всичките си гости като същинска фурия, се убедих, че не съм единствената верноподаница в нейното кралство на любовта.