Гледах връчването на филмовите награди БАФТА, по-известни като английските Оскари. Церемонията както винаги бе фантастична – и заради брилянтния комик Стивън Фрай, който водеше събитието. Не става въпрос обаче за церемонията, а за това, че най-после си отговорих на въпроса защо ми звучат толкова изкуствено и фалшиво всички призиви за това как трябва да сме благодарни на всичко и всички за всичко и за всички.

Нали знаете, това е страшно модерно – да си благодарен за препятствията, които срещаш по пътя си, за трудностите, които те учат, за хората, които те прецакват, обаче видиш ли, също те учат и т.н, и т.н. И аз се подадох на този тренд и много пъти, когато се чувствах тотално прецакана, благодарях ли, благодарях на невидимата сила, която ръководи живота ми за поредното прецакване. Това не ме караше да се чувствам по-добре, защото в сърцето си не бях благодарна, а гневна и ядосана и всичко беше само маска, само привидност. Налагах си да се чувствам благодарна, говорех, че се чувствам благодарна, но истината беше съвсем друга.

Та на тези награди БАФТА получи награда за цялостно творчество един от любимите ми режисьори Майк Лий (“Тайни и лъжи“, „Животът е сладък“, „Мистър Търнър“) - фантастичен кинаджия! Излезе Майк Лий – 72-годишно старче с червен нос и червени бузи – и дръпна една реч как той вече 30 години снима филми без сценарии и колко е трудно да намериш пари за такива филми и колко малко хора се навиват да рискуват и да ти се доверят, нищо че си толкова голямо име. И как благодари на всички, които са го подкрепили през годините. И накрая – съвсем в съответствие в тренда – каза че благодари и на онези, които не са го подкрепили. Изсипа всички клишета, за които се сещаме – благодари им, че са го научили, дисциплинирали и прочие, и прочие. Усмихна се благо, вдигна наградата си като за наздравица и на тръгване каза: „Благодаря ви за това, че не ме подкрепяхте и дано изгниете в Ада“. И напусна гордо сцената. Цялата зала, разбира се, избухна в смях, защото това беше толкова английско...

А аз изпитах огромно облекчение, вселенско облекчение! Защото най-после някой разби омертата, вменена ни от фанатичните привърженици на позитивното мислене, и си каза без заобикалки точно каквото си мисли. „Благодаря ви и дано изгниете в Ада!“ Никой човек – а ние сме човеци, не сме светци – не може да е само благодарен за това, че получава уроците си по трудния начин. Затова най-доброто и най-честното, което може да каже, е именно това, което каза Майк Лий. А който е гледал (или ще гледа) филмите му, знае (или ще разбере) колко честен може да бъде добрият стар мистър Лий.