Георги Парцалев – защото го обича(х)ме

В „Малки спомени за големия Парцалев“ актьорът Звезделин Минков разказва за познанството си с големия майстор на смеха

01 April 2015

Актьорът Звезделин Минков е известен като един от най-добрите имитатори на Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др. В „Малки спомени за големия Парцалев“, издание на ИК „Сиела“, Минков разказва за познанството си с големия майстор на смеха. Чрез колоритни подробности книгата изгражда жив образ на Георги Парцалев с неговата автоирония, мека тъга и непоколебима екстравагантност. Премиерата на „Малки спомени...“ е днес, 1 април, от 18,30 ч. в клуб „Алкохол“ в Столичната библиотека. Представяме ви два кратки откъса от книгата (заглавията са наши).

За майката на Парцалев

... Времето в дома на Парцалев летеше неусетно. Леля Веса (майка му - б. ред.) се появи още веднъж, отново тихо и незабележимо, като този път остави на масата сухи мезета, ядки и сокове. Бате Жоро едвам я изчака да излезе и рече съзаклятнически:
Тази жена някой ден ще ме умори. Грижи се за мен като че ли съм невръстно дете! „Жорко, хапни!“, „Жорко, почини си!“, „Жорко, облечи  нещо по-топло, че май захладня!“... Не ме оставя на мира! Голямо гледане, голямо нещо! Няма да забравя – една нощ се прибирам много късно – някъде след 1 часа. Влизам тихо, стъпвам на пръсти. Събличам се, взимам си душ, слагам халата и сядам да хапна нещо. А тя – караконджул, не може да мигне, докато не се прибера! Току отвори вратата и каза загрижено: „Яж, сине, яж, маме, а аз ще сляза долу до мазето – да ти донеса някой компот!“ Чухте ли – щяла да слезе в 1 през нощта до мазето – да ми носи компот?!! Луда жена!!! Викам й: „А бе как ти ще слизаш на тия години, по тия стъпала?! Нали ще се пребиеш?! А тя, моля ви се, ми отговаря съвсем сериозно: „По-добре с мен да се случи! Ако ти се пребиеш, утре кой ще репетира в Сатиричния театър?! Мъдра майка, а? Ха-ха-ха...

За маниера му на пушене

Парцалев придърпа към себе си кутия червено късо „Марлборо“, извади една цигара, тръсна я откъм филтъра няколко пъти по масата, запали я, всмукна дълбоко и издишвайки дима, взе да я върти между пръстите си и да я разглежда, като че ли искаше да се увери, че не е сбъркал.
Като пушач той имаше много странен навик. Купуваше си три вида цигари. БТ кутия, НB (които наричаше „Хачо Бояджиев“) и „Марлборо“. Поставяше на масата и трите кутии. И от време на време посягаше към някоя от тях.
Привичката си обясняваше така: „По принцип пуша БТ, защото са по-меки. Като пийна малко, решавам, че е време за нещо по-силно. И запалвам една от „Хачовите“! А когато някой филм или интересна история ме заинтригува повечко, тогава вече дърпам от „Малборо“-то и го чакам да ме удари в петите!“.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР