Тези дни 50 души от 19 държави участвали в маратон на Северния полюс при температура минус 41 градуса. По трасето били разположени снайперисти, за да пазят участниците от нападения на бели мечки. Ми вбесих се. Кой не е на мястото си в тази картинка – маратонците или белите мечки? На всичкото отгоре и ще ги стрелят. А какъв въглероден отпечатък са оставили организаторите и участниците в маратона, които едва ли са се придвижили дотам с велосипеди и кану... Иначе всички пазим природата.

Честно казано никак не се радвам, когато чуя, че поредният човек е изкачил Еверест. Няма нужда вече, спрете. Не е героично, банално е. Ясно е, че видът хора може да изкачва Еверест. Както и да го замърсява. Но ние правим какво ли не заради собствения си адреналин и го маскираме като благородна кауза. Някой обикаля света в името на световния мир, друг – за да се бори за правата на жените, трети – за да спаси земеровката. Спомняте ли си как Форест Гъмп тръгна да бяга и всички го питаха каква му е каузата. Кауза нямаше, имаше лична драма. Добре е да започнем да признаваме и ние – бягам/ходя/обикалям с колело/летя с балон, защото така искам, защото ме гони някаква мъка, защото съм пристрастен към високи нива на адреналина, защото не ме свърта в офиса, защото всички наоколо са ми писнали и ако може да не говоря с никого, моля. И защото мога. Но дали след като човек може да направи нещо, той непременно трябва да го направи?

Хайде да сме честни пред себе си за мотивите си...