Ева, както я наричат всички, е на 27 години, от Пловдив, и страда от болестта в нейния „труден“ вариант. Само около 250 българи са диагностицирани с тази генетична аномалия в броя на червените кръвни телца и нисък хемоглобин. Таласемия майор причинява тежка анемия и увреждане на органи, ако не се лекува, в миналото е водела до смърт още в ранна детска възраст. Поддържащата терапия включва кръвопреливания всеки месец и всеки ден лекарства за намаляване на желязото. За Ева това е като да си измиеш зъбите.

Ева е щастливка, или, както казва тя, „късметлийско е“, че заболяването е открито, когато била на 40 дни, и е започнало адекватно лечение. Късметлийско е, че родителите й са действали агресивно в добрия смисъл и заминали за Италия, за да проучат и започнат терапията (от таласемия страдат най-вече в средиземноморските държави и затова там са напреднали в тази област). Ева знае, че е почти невъзможно при подобна диагноза да стане майка. И въпреки това и тя, и мъжът й Владислав Куцоянис вярват, че ще имат деца.

За първи път Ева чува за д-р Георги Николов от центъра за репродуктивна биология и медицина РепроБиоМед преди 4 години от майка си – тя била на семинар, на който д-р Николов говорел за репродуктивните проблеми и възможностите за решаването им при таласемиците. Две години по-късно Ева отива при него и той й казва: „Ще стане, давай, ще пробваме“.

Тя му задава толкова въпроси, че докторът трябва да я успокоява: „Ева, няма да умреш“. Д-р Николов вижда в нея идеалния пациент – дисциплинирана, без изменения в детеродните органи заради започналото отрано поддържащо лечение, оптимистка. От своя страна, тя му вярва безрезервно. И стават истински медицински тандем.

Ева успява да забременее след третия опит чрез инсеминация („за по-сигурно”), инжектиране на семенна течност в маточната кухина. Това е и последният възможен опит, защото е обещала на майка си, която се страхува ужасно за здравето й, да не опитва повече.

През цялото време майка й я убеждава, че има и други начини да бъде родител. И я моли: „Ева, ако и третия път не стане, е знак от съдбата да спреш“. Но Ева е родена под щастлива звезда. Третият опит е успешен. И майка й, и съпругът й застават плътно до нея. Владислав знае за болестта от началото на връзката си с Ева, но разбира колко сериозна може да е тя на последния конгрес на таласемиците, където има и много добре, но и много зле изглеждащи пациенти. Неотлъчно е до жена си на прегледи и терапии. Сега той става нощем, за да се грижи за малките.

При първия преглед след забременяването д-р Николов казва: „Е, това не трябваше да става“. Близнаци. Предупреждава я, че ако застрашат живота й, ще трябва да...  Но Ева е уверена, че щом Бог й е изпратил две, ще се справи. През цялото време майка и деца са в симбиоза, тя помага на тях, а те на нея. По време на бременността не може да приема лекарствата за намаляване на желязото и реално лекарите разчитат на бебетата да го регулират. И те се справят чудесно.

„При всяко движение на едното или другото бебе бях благодарна, че имам шанса да изживея тази емоция“ – казва Ева. Тя е много признателна на съпруга си, „който винаги е бил спокоен и положително настроен. Когато се притеснявах, той ми показваше, че всичко е само в моето съзнание, и ми помагаше да се справям. Прекрасно е да имам точно този човек до себе си. Прекрасно е да имам и точно моите родители, благодарение на тяхната обич и внимание съм изградила оптимистичния си характер“.

Близнаците се появяват след планирано раждане на 16 април 2014 г. Сигурно се питате дали ще развият болестта. Те са само носители. Но един ден, когато решат да имат деца, задължително трябва да бъде изследван и другият родител. За да се развие таласемия, трябва и майката, и бащата да са с това генетично увреждане.

Бебетата се раждат точно по 1730 грама и един месец са в кувьоз. Теодор, който е по-голям с 2 минути, е по-капризен, иска внимание, а Ния-Габриела е спокойна, вече е по-едра и много помага на майка си, като се забавлява, заспива и се събужда сама. На този етап са на ниво: той има два зъба, а тя говори, мъчи я първият зъб и не спира да се усмихва. Те са малките усмихнати слънчица на Ева и тя всеки ден благодари на Бог.

Те са осъществената й мечта, но тя продължава да мечтае – да бъдат здрави, образовани, да се справят и на улицата, а не да са като цвете в саксия. Мечтае един ден да осинови дете. Иска да бъде пример и за други жени да изживеят това щастие. Казва, че е вдъхновила момичета с нейното заболяване да опитат. „Трябва да работим за мечтите си. Не може да седим и да мечтаем. Търпение и резултат ще има“ – казва Ева.