Раиса и Михаил - любов по време на комунизъм

„Измина година без Раиса… Може би най-трудната за мен. Животът ми бе лишен от смисъл…“, пише в своя дневник последният съветски президент Михаил Горбачов на 21 септември 2000 година

Милена Попова 09 май 2015

Снимка: Getty images и ИК Труд

„Какво ни чака?“

Завършват университета, Раиса първа, и започва да пише дисертация. Михаил отказва аспирантура по „принципни съображения“. Предлагат му място по разпределение в прокуратурата на Таджикистан. Избират да се върнат в Ставропол, при майка му. Тя ненавижда снаха си, защото е от род с разкулачен дядо и е кръстена Раиса, защото била нежна и розова като райска ябълчица, както пише Горбачов в книгата. Да беше се оженил за местна, мърмори непрекъснато тя. „Знаеш ли, мамо, запомни го – аз я обичам. Това е моята жена. И никога повече да не съм чул подобни неща“, казва й тогава Горбачов. Майката на Раиса също не харесва Михаил. „Довела си ми някакъв евреин“, съска тя. „Двете майки бяха пълни, красиви, делови жени с характер“, пише Горбачов в спомените си.

През 1955-а първата им квартира в родния му град е скрома стаичка в къщата на голямо семейство, една трета от която заема печка, маса им е един шперплатов сандък. Преди да пристигне Раиса, Михаил купува два стола и изработва сам закачалка. Тези два стола са единственото, което вземат години по-късно в московския си дом. „Вода трябваше да точим от кран на улицата, да цепя дърва, да мъкна от мазето въглища. Забранявах на Раиса да върши тежката работа и вършех всичко сам вечер“, пише  Горбачов.

Раждането на Ирина

След сватбата в Москва започва щастливото време, в което се откриват един друг. Но се оказват неподготвени за ударите на живота. Тя забременява.

„Много искахме да имаме дете, но лекарите категорично забраниха тя да ражда... Една година по-рано прекара тежка форма на ревматизъм. Имаше моменти, когато всичките й стави отичаха и тя лежеше, като восъчна свещ, не можеше да се движи. Това беше също в „Строминка“ и с приятели я отнесохме на носилка в болницата на общежитието. Въобще всичко това – и болестта, и лечението, даде сериозно отражение на сърцето. Лекарите не даваха гаранция, че тя ще може да роди, и трябваше да се направи избор: да се спаси майката или детето. Не знаехме как да постъпим. През цялото време Раиса плачеше. Аз й казвах – ще си имаме с теб още деца, а сега трябва да постъпим както казват лекарите. В родилния дом на „Шаболовка“ я оперираха.“

…Раиса беше жената, която обичах. Ние бяхме приятели. Подкрепяхме се взаимно за всичко, грижехме се един за друг…
След три години, вече в Ставропол, Раиса забременява отново, въпреки препоръките на лекарите да не ражда, и на 6 януари 1957 г. се появява на бял свят Ирина. Скоро младата майка тръгва на работа – една заплата не стига. „Ох, колко беше трудно на Раиса. За да накърми детето, трябваше да тича до дома по обяд и да остави мляко за следващото хранене. Нямаше и помен от детски храни… Нищо не ни достигаше и ние бедствахме истински.“

Скоро с помощта на колеги двамата получават две стаички в деветстаен комунален апартамент с общи части за ползване и една кухня на всички. „Уникален свят, където се преплиташе всичко – и раздразнение, даже и злоба заради теснотията, безпорядък и искрена взаимопомощ“, спомня си бившият президент. След три години получават двустаен апартамент от 32 квадрата с кухня 12 квадрата и баня – истинско събитие.

Ирина е единственото им дете, днес кардиолог и майка на две дъщери. Усмихната като баща си, тя смята, че най-важното му качество е „обичта му към хората, към всички хора“. Ирина го придружава на всичките му пътувания и хората не могат да не забележат силната връзка между тях, която често ги кара да се хващат за ръка.

Сънят на Раиса. Заедно към хоризонта

Малко след сватбата им Раиса сънува сън, който двамата често си припомнят. Те са на дъното на дълбок кладенец, от който се опитват да излязат. „Ръцете ни са порязани и болката е ужасна, но накрая се изкатерваме, а някой вика: „Врагове, врагове...“ Зложелатели. И тръгваме заедно към хоризонта, към слънцето.“

На 35 години Горбачов е избран за първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Работи много и взема присърце всеки проблем на хората – липсата на месо, на лекарства, раните от войната, тежките несправедливости на партийната бюрокрация. През 1971 г. напуска Ставропол, за да се върне в Москва като член на Централния комитет на КПСС, и пише, че раздялата с този край е била тежка и че му липсват разходките с Раиса сред степите, „богати с багри, аромати, тишина и безкрайност. Обичахме да слушаме песента на пъдпъдъците сред морето от пшеница“.

В Москва получават голям апартамент на улица, която московчани наричат „дворянското гнездо“, и вила в Сосновка – покрайнините на града, там, където започват боровите гори. Покъщнината от ставрополския дом раздават на съседите, а книгите оставят в градската библиотека.

„Раиса така и не можа да се впише в специфичния живот на така наречените „кремълски жени“. Тя беше шокирана от атмосферата: смесица от високомерие, нетактичност и подмазвачество“, пише Горбачов. Липсата на приятелства запълват с театър и опера, с разходки из Москва и околностите. После започват пътуванията, винаги с Раиса до него. В Лондон, докато той разговаря с Тачър, тя е оставена на „разтерзание“, както пише Горбачов, на трима министри, с които повежда разговор за английската литература и философия, към която Раиса изпитвала искрен интерес. „Вечните разговори, че тя е вземала политическите решения или е оказвала натиск върху мен, са глупости“, обобщава Горбачов.

„…Раиса беше жената, която обичах. Ние бяхме приятели. Подкрепяхме се взаимно за всичко, грижехме се един за друг… През 1996 г. реших да участвам в президентските избори на Русия. Всички бяха против това мое решение. Само Раиса разбра, че аз не се стремя към властта…“

« предишна страница следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Nar
09 май 2015, 22:09

Харесвам портретите ви за различни личности, но е проява на твърде - да го наречем - странен вкус, да закичите национален предател тук точно на паметната дата 9 май...

ТВОЯТ КОМЕНТАР