Първата дама на родния пиар – Аня Павлова, изненада колеги, клиенти, приятели и почитатели с ярък литературен дебют. Оказа се, че доказаният специалист по публични комуникации е и талантлив писател „под прикритие”.

За „Случайности по мярка” (издателство Персей) Аня е използвала псевдонима Анна Ю. Ю като английското „ти” (в суфисткия смисъл на думата), ю като китайски нефрит (с цвета на очите на авторката), ю като ювелирно (прецизно, изпипано). Книгата е елегантна композиция от три повести, които формално могат да бъдат определени като женска проза. Но само формално, защото при Аня писането няма как да е типичното женско. Павлова е мисловен тип, с тънко (статусно) чувство за хумор и рентгенова наблюдателност - чик-литът не би могъл да е нейният стил.

Личи, че авторката се е забавлявала, докато е моделирала героите. Първата повест „Виолета” напомня остроумен и одухотворен славянски вариант на „Сексът и градът”. Три приятелки в статусна възраст, търсещи Аз-а в по-млади от тях Ю и открили накрая, че не всичко, което изглежда измамно, непременно трябва да завърши с лъжа. „Геновева”, втората повест, най-общо е посветена на майките – на опитите да бъдеш майка, на мотивите за това, на пробите-грешки с оптимистичен финал. Третата повест, озаглавена „Пенелопа” (не се подвеждайте по името, героинята всъщност е женски еквивалент на Одисей) е за Пътя, който всяка жена избира (или той я избира), за синините от паданията по него и за Изхода, който най-често съвпада с началото.

„Случайности по мярка” се чете на един дъх. Извинявайте за клишето – наистина няма как да я оставиш, след като се зачетеш. По това книгата прилича на авторката си. Остатъчният вкус след прочитането си заслужава: иска ти се да я разгърнеш отново, да разгадаеш кои са прототипите (в героите няма нищо случайно, всичко е по мярка), да откриеш своя Ю, да си намериш младо гадже… С една дума: живваш и започват да ти се приискват много неща, едно от които е да прочетеш още нещо от Анна Ю. Спокойно!, тя вече пише новия си роман.