Десет причини, за да ни е интересна:

1. Очите й – зелени, дълбоко разположени, с драматични тъмни сенки, гледат те сериозно дори когато Елена обяснява, че харесва индийските филми и в частност филма за „един индиец, дето ще става Рамбо. С една ръка хвърля една кола, с другата отвлича една мадама, после минават 50 човека, танцуват“.

2. Явор Гърдев, Александър Морфов, Десислава Шпатова, Теди Москов, Ивайло Христов, Николай Поляков искат да работят с нея. Явор Гърдев я забелязва още в студентската постановка на „Кавказки тебеширен кръг“ в НАТФИЗ. Кани я за „Почти представление“ по Итън Коен, след това да играе Духа на бащата на Хамлет в „Хамлет“, после – бременната студентка Катя в „Жана“.

За тази роля Елена получи „Икар“. Един ден, докато е в Народния и тече подготовката за включването й в „Хамлет“, Явор Гърдев я води в кабинета на Александър Морфов (Елена го нарича г-н Морфов), който я пита дали е съгласна да играе на мястото на Лидия Инджова в „Дон Жуан“.

По същото време в кабинета на г-н Морфов влиза г-н Павел Васев, тогава директор на Народния, и я пита – Деси обади ли ти се? Значи скоро ще ти звънне. Деси е Шпатова и иска да работи с Елена по един текст – „Всичко ни е наред“. Във футбола на това му казват хеттрик.

3. От септември 2013 г. е на щат в Народния театър – най-звездната трупа.

4. Около нея постоянно се случват неща, освен наградите и номинациите. Ще играе афроамериканка в новата постановка „Добри хора“ на режисьора Николай Поляков с премиера на 13 и 14 май в Народния. Пиесата е на нашумелия американски драматург Дейвид Линдзи-Абер. До края на годината ще я видим в главната роля в новия филм на Ивайло Христов „Каръци“.

Елена е от първия клас, който той води в НАТФИЗ, и професионалната им връзка е силна. Героите на филма са в XII клас в малък град. Всеки от тях се чуди какво да прави с живота си. „Имат мечти. Но в тоя забутаняшки град с това сиво и тъпо наоколо – филмът нарочно е черно-бял, какво ще стане с тях? Ще са свестни, готини и кадърни още 2-3 години, а после?“

Елена изпълнява и песента към филма, въпреки че дълги години има самочувствието, че пее „като мивка“. Да стане певица, е мечтата на героинята й в „Каръци“.

5. Мрачността й – толкова е хубаво да си млад (24), талантлив и мрачен и да нямаш основания за третото. Поне не на първо четене.

6. Сестрите й – три сестри звучи неустоимо чеховски. Елена е най-малката. Разликата с голямата сестра – Мария, е 10 години. Мария Телбис е име, което си спомняме с удоволствие заради страхотните й журналистически материали. Сега е в професионален таймаут – гледа двете си малки момчета. Средната сестра Боряна също е журналистка, завършила е класическа филология.

„Взе две години за една, разбирате за какъв интелект говорим.“ Сестринската им любов е в рамките на обичайното: „И сме си дърпали косите, и сме се били като малки. И Мария е идвала и ни е вземала парите от баба и дядо, 5 лева някакви“.

7. Защото понякога крушата пада далече от дървото – в семейството й няма артисти.

8. Спокойно амбициозна. Винаги е знаела, че иска да стане актриса. „Ако не ме бяха приели първия път, сигурно щях да кандидатствам пак и пак.“ Често е донякъде амбициозна – като с шофьорската книжка, която все не може да вземе. Или с пианото, на което искала да се учи като малка, но не станало, после и с китарата не станало, но сега си е купила кахон (перуански ударен инструмент, много прилича на нощно шкафче – б.а.), с който пада „голямо блъскане, не знам как издържат съседите“.

9. Не се измъква: „Харесва ми да мисля, че нещата аз ги правя. Поради което винаги се обвинявам, ако нещо не стане. Харесва ми такова мислене и поведение – човек да е суперотговорен към другите“.

10. Заради фамилията й – неин прадядо, бесарабски българин, отишъл в Унгария и започнал там бизнес с коне. Това на унгарски означавала и фамилията – човек, който язди добре кон. „Потръгнало му, забогатял и се взел с една унгарка. Минали години, имали деца, една вечер тя го отровила, за да му вземе всичките пари.“ (Какъв обрат!)

Тази фамилна история в стил Борджии Елена знае от баща си. Какво се случва след това с бабата и парите не е ясно. Ясно е, че хора с фамилия Телбис има в Румъния и със сигурност в Унгария. Докато Елена е в Будапеща на турне с постановката „Дон Жуан“, възрастна двойка от българската общност там идва да я търси в театъра – имали същата фамилия. До среща така и не се стигнало.

Елена е питала и унгарци за значението на фамилията й, те казали, че за първи път я чуват, а ако била наистина унгарска, би трябвало да се произнася като Делбиш. Мистерия.