В мансардата на Светла

Не познавам човек, чиято душа да е намерила така точно името си – Светла. Декоратор, реставратор, певица по призвание, гримьор по усет, Светла Иванова бяга от определенията. Не търси дипломи за радостта от това да си любопитен към всичко и да твориш

Елка Влаховска 27 July 2015

Снимка: Венцислава Василева и архив Светла Иванова

Гостувам й в мансардата на стара софийска кооперация с разточителна гледка към Витоша и към чаровния пейзаж на старите керемидени покриви. Там е сега ателието й. В него реставрира мебели, предимно столове, и ги декорира след внимателен разговор с клиентите си, но и според вдъхновението на мига и неуловимата тръпка на артистичното хрумване.

„Обичам стари неща и да направя нещо ново и красиво от тях – разказва Светла. – Хората често изхвърлят ценни вещи, без да знаят от какво се лишават. Основно работя с дърво, влюбена съм в него, а познанията как да го обработвам и съживявам дойдоха от дядовците ми. Всеки от тях имаше любителска работилница и аз прекарвах часове сред инструментите, машините, чуковете, трионите и пироните. Сега работя с всичко, което ми хареса. Започнах с дървени кутии за подаръци, но те ми омръзнаха и реших, че имам нужда от нещо по-голямо. Започнах да правя мебели, да видим какво ще последва.“

Докато я слушам, оглеждам рафтовете на ателието, където са подредени непознати за мен инструменти. Изпитвам безпомощност, като че ли съм в един от онези магазини за мъже, където се произнасят страшни думи като „шублер“, „винтоверт“ или нещо още по-страховито.

Светла е обаче някак си „мъжко момиче“ и ги разбира тези неща, както и многобройните видове лакове и бои с различните им предназначения. В ъгъла са разглобени стари столове, грижливо подготвени за реставриране и декориране. А на бюрото вече стои един красавец – стол в бяло, с нарисувани стилизирани котви на облегалката и послание, изписано на седалката. Грациозен, елегантен и с такава осанка, сякаш е капитан на фрегата.

„Понякога реставрацията на някой доста занемарен стол е трудоемка работа – казва Светла. – Използвам шлайфове, бормашина, чукове, лакове, състаряващи лакове. За да не спорим с приятеля ми, ще ти кажа, че работя с ръкавици. Но всъщност не е така.

Трябва да усетя гладкостта на дървото с пръстите си. Обичам да докосвам нещата. Голяма част от удоволствието при работата се губи, ако сложиш ръкавици.“
В същото време ръцете на Светла са фини и нежни, явно работи внимателно и прецизно, така както налива и ни поднася чашите със сок от алое вера или включва тихо уредбата, от която прозвучава диск на лейбъла Music Clinic Records.

„В момента съм на вълна поп, фънк, джаз. Моят приятел се занимава с музика и понякога записваме някакви неща – казва Светла. – Не мога да се занимавам само с мебелите. Песните са много различни.“

Двамата подготвят запис на албум и когато любопитствам да чуя нещо, Светла ми пуска на смартфона една от песните им. Вокалът й ми напомня на ранната Камелия Тодорова – топъл, фин и чувствен. Това настроение носи и мансардата ателие с големите маси за работа, художническите пособия, книгите – биографии на импресионисти и албуми на нидерландската школа в живописта.

„Работя със смесена техника – правя декупаж, рисувам – казва Светла. – Свободолюбива съм и не мога да се огранича. Обичам да се срещна с човека, да му отделя време, да му обърна внимание какво иска и какво харесва и да направя нещо специално за него. Харесва ми, когато някой ме провокира.“

Повече информация на www.svetla-ivanova.blogspot.com.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР