Морето в мен - в морския дом на Силвия и Михаил Заимови

EVA гостува в морския дом на Силвия и Михаил Заимови, където чарът на Стария Созопол среща безбрежната водна шир. Къщата на три нива е над скалите и застанал на терасата й, човек сякаш прегръща морето с душата си

Елка Влаховска 27 август 2015

Снимка: Светослав Караджов

Силвия: И двамата сме срещали щастието в Созопол в детските си години и пазим чудни спомени оттогава. Михаил е създал свой свят тук, към който аз се присъединих с голяма радост преди седем лета. Това е съвършено различен живот в сравнение с градския. Столицата така те поглъща, че имаш чувството, че живееш само със себе си и собственото си битие. Докато тук разбираш колко силна е природата и как ти си само частица от нея. Тя отваря сетивата и ни кара да бъдем по-добри, да мислим и да чувстваме повече. Всеки миг гледката от терасата е различна – дали ще наблюдаваш преминаващите кораби, играта на делфините или нюансите на морето и на небето по изгрев и залез слънце, тази жива картина никога не те отегчава.

Любима традиция е да правим всяко лято вишновка. Тя събира слънце близо 40 дни на носа на лодката, преди да бъде поднесена. Пазим по малко вишновка от различните реколти в стъклени шишета на библиотеката. Книгите в нея пък променят с времето цвета си от светлината, която нахлува през прозорците.

Посрещаме гости и приятели с удоволствие безспир. Намираме място за всички, с които искаме да прекараме няколко дни заедно. Успяваме да избягаме в далечни диви заливчета, докъдето можеш да стигнеш само по вода – с лодка или с плуване. Мъжете обичат да берат миди, носим голяма тенджера и тенекия и ги приготвяме на място. В такава среда децата усещат живота по друг начин и намират различни радости в него.

Нашето море е подводна експозиция на човешките следи, погълнати в дълбините. Теченията се променят и понякога се разкриват необичайни находки. Аз по-скоро се наслаждавам на резултатите, докато Михаил и неговите съмишленици са истинските откриватели, те обследват и не оставят нищо да остане забулено в тайна. Успяват да очертаят историята около подводния обект, който е привлякъл вниманието им. Има прекрасни неща, които са направили досега – например инициативата да потопят преди осем години кораба „Пионер“ пред остров Св. Иван, за да се превърне в естествен риф. Обитаван е вече от стотици морски създания, металът не се вижда, покрит е с разноцветен живот и  радва хората, които обичат да се гмуркат.

Идваме тук и през зимата, тогава е истински покой, няма ги туристите и автомобилите и можеш да съзерцаваш красотата на старите ожулени къщи, на китните дворове, на каменните тесни улички. Солта, влагата и вятърът изяждат боята по особено красив начин. Градът е притихнал и стаен и чуваш само морето. Много е приятно, когато искаш да се усамотиш и да се отдадеш на себе си и на своите занимания.

Михаил: Под водата има много повече живот, отколкото очакваме, когато гледаме повърхността на морето. Гмуркам се и снимам по цялото Южно Черноморие и смятам, че нашето е едно от най-живите морета в света. През последните години правя снимки без леководолазно оборудване, само с маска. Искам да покажа, че не е необходимо да имаш специални умения, за да видиш богатството на подводния свят. Има огромно изобилие от живот – морски кончета, морски игли, 40-50 вида риби, няколко вида скариди, 7-8 вида раци, над 100 вида водорасли – и това може да се види на метър дълбочина.

Стар водолазен шлем, донесен от Бирма

Черно море е най-големият неоткрит музей в света. На голяма дълбочина няма бактерии, които да изяждат дървото. И кораб, потънал в античността, би бил запазен до днес. Очакват се открития, които могат да преобърнат историята на Европа, позната ни до днес. В момента започна проект на Центъра по подводна археология за изследване на Черноморието и работим на 100 метра дълбочина.

„Подводният свят винаги е гъделичкал въображението ми – от представите за митичните чудовища на античния свят през научната фантастика на Жул Верн и Човека амфибия на Беляев, та чак до днес, когато превръщам мечтите си в реалност. Надменни, себични и самовлюбени, хората рядко се замисляме, че в крайна сметка 97% солена вода покрива 71% от земната повърхност. И че всеки път, когато пристъпваме към някой от петте световни океана и кой знае колко морета, би трябвало да го правим с преклонение към чудесата на подводния свят, а не приели ролята на тирани, решаващи кой да живее и кой да умре. Само от нас зависи дали водите, от които някога сме изпълзели и ние самите, ще ни изпълват с ужас, или ще се превърнат в най-голямата авантюра на живота ни“, пише Михаил Заимов в авторския албум „Светът на спокойствието“, издаден през 2012 г. от издателство „24 квадрата“. В него има уникални подводни фотографии, които той е правил в продължение на седем години в големите морета и океани по света.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР