За да си приятел или близък на Тодор Спасов, трябва да имаш железни нерви. Или най-малкото да не си представяш как скача от 27 метра към водата долу, „вдигайки“ до 110 км/ч. Ако не е максимално съсредоточен, може при допира с водната повърхност да заприлича на палачинка. Казва го самият Тодор, човек с чувство за хумор, оптимист в живота и най-добрият български височинен скачач. Той е дългогодишен състезател по скок във вода, незнам колко пъти републикански шампион, в басейните е от шестгодишен. Преди 15 г. решава, че стандартните за олимпийската дисциплина 10-метрови кули са му ниски и че може да скача и от по-високо. От скали – като в Акапулко, от кули по 28 метра, от кранове. Състезава се в световния елит на адреналиновите скокове и работи в шоу програми по целия свят. Последните години е в увеселителен парк във Франция, близо до Лион, прави по 20-30 скока седмично в половинчасови спектакли, като вдига височината от 3 до 25 метра. Преди това е бил в Австрия, Малта, Канада, Азорските острови, Норвегия, Хонконг, Макао, Мексико, Колумбия. Казва, че ударът във водата винаги се усеща болезнено и с годините болката се увеличава. От друга страна е адреналинът от чувството за свободен полет. Тодор го нарича „намиране на нирвана в стреса“.

Най-близо до смъртта е бил в Австрия, когато пада по гръб във водата от 26 метра. Все едно да караш със 100 км/ч и да набиеш спирачки така че да спреш в рамките на 1 метър. Случило се в приключенски парк в Тирол. Загубил се във въздуха – това е състояние при скока, когато губиш ориентация къде е водата и къде – небето. Все едно бях получил електрошок, казва. Нервната му система, цялото тяло се срива и отказва да работи. Като по чудо се отървава без разкъсвания на вътрешни органи. Явно някой там горе също е любител на адреналина...
Кой е най-страшният момент от скоковете? Според Тодор това са онези няколко секунди, преди да отлепиш пръстите и да полетиш, когато вътрешният ти глас се опитва да те спре. Тогава е пикът на емоциите. А най-голямата радост е, когато вече си във водата. Между двете има по-малко от 3 секунди.
Не оставайте с погрешно впечатление, че Тодор е човек, който само ходи и търси високи скали, за да се хвърля от тях. Не, не, той прави и много други неща. Кара джет ски, картинг, мотори, водни и зимни ски. Скача с бънджи и парашут. Пуска се с каяк и на рафтинг. Схващате идеята. Всички тези спортове оформят прекрасно тялото и каляват духа, само че създават проблеми с гаджетата. Гаджетата са склонни да казват неща като „пак се занимаваш с глупости“. Но така сме жените, искаме адреналинови мъже, а като ги получим, се оказва, че предпочитаме домашните котараци. А истината е, че дори адреналиновите маниаци не искат да бъдат сами. С други думи... имаме свободна позиция.

Ако искате да разберете какво може Тодор, вижте популярните му видеа в мрежата, или от 2 до 5 август гледайте Световното първенство по плувни спортове в Казан, където ще скача за България. Следете изявите му в атрактивните серии Red Bull Cliff Diving и FINA World Championship, където се събира целият световен скачачески елит – общо около 40 души.