Лора и Данчо Караджови

Китари & бебета ООД

Елеонора Чолакова 02 September 2015

Снимка: Тихомир Рачев

С Лора Караджова дълго уговаряме интервюто, защото тя се разкъсва в триъгълника Варна (намира я за много влажна и ветровита), откъдето е бащата на дъщеря й, Банско (за нея вече комерсиално и кално място), където има жилище, и София, която посещава рядко. За първи път видях дъщеря й Алиса – класическо бебе от онези, които те карат да пляскаш с ръце и да възклицаваш – не на живо, а на телефонен дисплей. Накрая все пак успяхме да съберем и трите поколения от семейството, но в Равда, където също имат жилище. До Лора и Алиса застана Йордан Караджов, фронтменът на „Сигнал“ със специфичния тембър, с който израснаха поколения българи, включително и аз. Но – дамите първо

Лора Караджова
Лора, успяхте ли да намерите баланса между сцената и Алиса?

Мисля, че да. Валентин (бащата на Алиса – б.а.) искаше да имаме дете и аз се съгласих. Реших, че това няма да попречи на работата ми – едва ли сцената ще ме забрави толкова бързо. Хората не трябва да мислят толкова за кариерата, а да създават деца. Човек става по-различен, по-спокоен, по-внимателен.

Къде се запознахте с бащата на Алиса?

Срещнахме се на пистата в Банско. Като го видях, малко ме хвана страх, толкова го харесах. Не знам как – с поглед, с усмивка, но ме привлече. Запознахме се на снега, но нещата се случиха през лятото на морето, сближихме се лека-полека.

Остаряла ли е темата за брака?

Не е остаряла, но не е най-важното нещо за мен. Готино е една жена да бъде булка, в днешно време обаче е по-добре да отделиш средства за пътешествие.

Ще разрешите ли на Алиса да търси Белия заек?

Аз съм човек на приключенията и със сигурност бих я подтикнала да търси по-интересни неща в живота си, по-чудати. Ще се старая животът й да е като приказка. Не съм я кръщавала на „Алиса в Страната на чудесата“, но героинята ми е много, много любима...тази странност в нея ми харесва.

Родителите ви описват като кротко дете, приятелите – като шумна и избухлива. Къде е истината?

Пред нашите не си показвам шумната страна. По принцип съм добро дете, не съм създавала проблеми, въпреки че съм била палава, а навън – и по-палава...

А когато сте на сцената?

Като дете ме беше срам да излизам пред хора, но пеенето го мога най-добре и в един момент реших, че по този начин ще си изкарвам най-лесно парите. Съгласих се да участвам в песен на приятел с условието никой да не разбира, че това съм аз. Взе че ми хареса. После тръгнах с група „Ъпсурт“, които ме научиха на абсолютно всичко. Първоначално много се притеснявах, ръцете ми трепереха, трудно държах микрофона, но в един момент си казах, че трябва да спра да се притеснявам и пуснах пердето. Странно е, защото повечето хора изпитват тръпка, преди да излязат на сцена, аз не.

Баща ви казва, че не полага специални грижи за гласа си, само сънят му е важен, при вас как е?

Не полагам грижи. И за мен най-важното е сънят. Рядко ми се случва напоследък да се наспя, изявите ни са вечер, а и малката... Не съм ходила на уроци по пеене, не се разпявам преди участие, излизам и започвам.

следваща страница »
1 КОМЕНТАР
1
Григо
09 September 2015, 15:25

Чак пък да полудяват... Ей тоя народ. Само суперлативи и превъзходни степени. Малко скромност няма да навреди.

ТВОЯТ КОМЕНТАР