Лудостта й отива

В семейството на художничката Шарлот Соломон лудостта и съпътстващите я самоубийства се предават по майчина линия. Шарлот рисува автобиографията си – 1325 картини с неподражаеми стил и страст, гениален модерен „комикс“, все още недооценен

Адриана Попова 01 September 2015

Една от малкото запазени фотографии на Шарлот Соломон

Шарлот Соломон притежава очарованието на недооценените гении. Преди да бъде убита на 26 години, тя рисува живота си, нещо като автобиография в 1325 картини с гваш. Днес те се пазят в Еврейския музей в Амстердам. Пътуват от време на време по света, в момента гостуват в Залцбург, през февруари и март следващата година ще могат да бъдат разглеждани в Ница. На такава изложба – в Париж, преди няколко години ги вижда Давид Фоенкинос.

Френски писател, който нашумява с чудесния роман „Деликатност” и който в момента продава повече книги от щатното лошо момче на френската литература Фредерик Бегбеде. Фоенкинос е обсебен от картините на Шарлот и от живота, който те разказват. Мисли книгата за нея 8 години и накрая я написва в бял стих. „Шарлот“ му печели престижната награда „Рьонодо”, у нас я издава ИК „Колибри“.

Шарлот Соломон е родена в немско еврейско семейство, в което лудостта се предава по майчина линия. Поне половин дузина от роднините й се самоубиват. Включително сестрата на майка й – Шарлот, на която тя е кръстена и която скача от мост, едва навършила 18. Майка й също скача, от прозорец, когато самата Шарлот е на 9. Казват й, че майка й е починала от грип, а Шарлот дълго чака обещаното писмо от небето. Разбира за семейните самоубийства и лудостта, когато вече е над 20 и е доста ядосана, че толкова години е вярвала в лъжа.

Израства с отсъстващ баща, известен берлински лекар впрочем, приемат я в Художествената академия въпреки еврейския й произход. Да, не уточнихме кога живее Шарлот – родена е през 1917 г., така че младостта й съвпада с възхода на Хитлер. Антисемитизмът е в разгара си, когато напуска Академията заради безопасността си, после бяга от Германия – заминава при родителите на майка си, които са се преселили във Франция.

Сърцето й обаче остава в Берлин, при любимия й мъж. Двамата се запознават покрай втората жена на баща й, известна оперна певица, на която Алфред дава уроци по пеене. Алфред е нещо като клише за евреин – къдрокос, с гърбав нос и ужасно умен. Откъде знаем ли – от картините на Шарлот. Тя го рисува и рисува и рисува, изписва и думите и теориите му в „романа” си, който започва във френската провинция, докато се укрива от преследане.

Да започне да разказва живота си в картини я подтиква френският лекар, който се грижи за здравето й – д-р Моридис. Мнението му за нея е – тя е луда и гениална. И за да продължи да живее, трябва да рисува. И Шарлот се затваря в една хотелска стая, повече приличаща на килия. И рисува. Почти не излиза. Картините й се придружават от дълги текстове. Има и музикални указания – за музика на Бах, Малер, Шуберт. Получава се нещо като гениален комикс със саундтрак. На последната картина е самата Шарлот, обърната с гръб към зрителя и с лице към морето. На гърба й се чете: „Живот? Или театър?” Когато завършва цикъла, Шарлот опакова всичко в куфар и го занася на д-р Моридис. Казва му: „Това е целият ми живот”. И му подава куфара. Така картините й са спасени.

През 1943 г. бягството на Шарлот от нацистите приключва. Залавят я във вилата, в която се укрива с Александър, австрийски бежанец, с когото по-рано е сключила брак и от когото чака дете. Пращат ги в Аушвиц или Освиенцим. Нея я вкарват в газовата камера почти с пристигането й. Александър умира 3 месеца по-късно от изтощение.

Въпреки тежките факти в книгата – лудост, бягство, смърт в концлагер, Фоенкинос е написал „Шарлот” с онази лекота, която виждаме и в другите му книги – „Деликатност” и „Спомените” (също издадени от «Колибри»). Лекота, която напомня носещи се във въздуха сребърни паяжини и която подобава на таланта на Соломон. Защото всеки талант всъщност е опит на живота да изглежда оптимистичен.

Цикъла на Шарлот Соломон „Живот? или театър?” може да разгледате на www.jhm.nl/collection/specials/charlotte-salomon/leben-oder-theater.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР