Не може да се каже, че Етгар Керет не е идвал в София. Бил е поне 5 пъти – за премиерите на книгите си с разкази на български. Вероятно и заради приятелството си с Манол Пейков, който го издава у нас (ИК „Жанет 45”). Точно Манол Пейков една хубава сутрин закъсня за срещата ни с Етгар Керет и това ме принуди да пусна в ход ужасния си английски, за който подозирам, че бих могла да бъда съдена. Въпреки това получих едно от най-забавните интервюта в живота си, особено след идването на Манол, което повиши рязко нивото на разбиране в компанията ни. Все едно, и седем пъти да дойде Етгар Керет в България, всеки път си струва да бъде слушан. Защото никога не се повтаря, защото е забавен и умен и не се изнервя, или поне не го показва, дори когато някой за пореден път го попита дали най-накрая няма да напише роман.

Чарът на Етгар е в краткото писане. В рамките на една-две страници той е способен да ви качи до небето и след това със страшна сила да ви приземи.

Това се случва и в новата му книга, този път с фейлетони – „Седем добри години”. В нея са личните истории на писателя, толкова лични, че той решил да не ги издава на родния си иврит, а само на чужди езици. Някои от фейлетоните са побъркващо смешни, като „Студено обаждане”, който с абсурдността си напомня Уди Алън и неговите „Ако импресионистите бяха зъболекари”. Телефонна промоутърка (ми не знам как точно се казват) се обажда и обажда на героя с все по-подходящи оферти, въпреки че той инсценира последователно падане в яма, гангрена в резултат на падане в яма, последвала ампутация и смърт. Във „Физическо възпитание” оцелелият от атаките на промоутърката герой се записва на курс по йога за начинаещи. Инструкторката деликатно му намеква, че е добре да се премести в „специалната” група, която се оказва съставена от жени в напреднала бременност. Най-сетне героят се чувства истински добре, защото е човекът с най-малък корем в групата. Постепенно обаче участничките отпадат по естествени причини и накрая всички освен нашия човек са родили, а инструкторката с мек, но категоричен тон му съобщава, че си е купила еднопосочен билет за Индия.

Темите са от живота на автора, който пулсира между раждането на сина му и смъртта на баща му – това са точно въпросните седем добри години, между съвременния бит и религиозни предразсъдъци, дошли сякаш от Средновековието, между бомбените и рекламните атаки, както и многобройните му пътувания по писателски работи из целия свят. Освен че е мъдра и смешна, лека, но тежаща много, книгата има още едно качество, което аз поне много ценя – добротата.