Уолис Симпсън - кралицата, която Британия отхвърли

Мистериозна авантюристка и светска знаменитост, тя променя историята на света, „детронирайки” един крал чрез брак

Адриана Попова 04 November 2015

Уолис в рокля на Елза Скиапарели, 1937 г.

Снимка: getty images/guliver



Историческото събитие ще се случи... сега
И до ден-днешен се спекулира със съдбовното влюбване на Едуард в Уолис. Тогава тя е малко под 40, с драматично изскубани вежди в стила на епохата, тънки устни и волева брадичка, голям нос, подсказващ чувственост. По-скоро дребна, със стегнато тяло. И е от любимия женски вид на принца – омъжена. Двамата стават интимни скоро след запознанството си, не закъснява и първият му подарък – гривна, на вътрешната страна на която имало доста... изчервяващ надпис. Говорило се, че в леглото Уолис е способна да накара дори кибритена клечка да се чувства като пура. От пребиваванията си в Китай (тя живее там за кратко и с първия си мъж, военния летец) е донесла невероятни източни техники на сладострастието, включващи масаж с екзотични масла на тялото. Съвсем цялото. Принцът обича ролевите игри, а Уолис се включва в тях с въодушевление. Във всеки случай той изглежда напълно омагьосан. Държи се като кученце, готово да дотича винаги, когато на господарката й хрумне да го повика, злословят от обкръжението му. Биографът на Едуард Филип Циглер пише, че той бил робски зависим от Уолис, тя ту го издигала в рая, ту го омаломощавала с презрение и шантаж. Но дали г-жа Симпсън е имала и други тайни? През 2011 г. британският таблоид „Дейли Мейл“ излиза със заглавието „Била ли е Уолис Симпсън изобщо жена?“. Разбира се, англичаните се чувстват длъжни и досега да мразят чужденката, провалила един от кралете им, но в статията се твърди, че е възможно тя да е била интерсексуална, с вътрешните полови органи от единия пол и външните органи на другия. Липсата на всякакъв копнеж за деца у Уолис се обяснява с липсата на... матка (предположение, напълно опровергано от личния й лекар). Немски графолог, който изследвал почерка й, направил заключение, че той принадлежи на „жена със силни мъжки наклонности като енергичност и инициативност“. И т.н. и т.н. Едуард има други обяснения за влюбването си и едното е, че тя го е омаяла с кулинарните си умения. Научена да сервира красиво от светската си наставница лейди Мендел, Уолис е въоръжена и с рецептите й за изискани блюда, без презряната супа, разбира се. Тя демонстрира удивително добър вкус в подреждането на масата, стаята и... настроението на престолонаследника. Разсмива го, освен това е много добре информирана за политиката и международните отношения, нещо необичайно за жена в онези години. Всеки ден изчита от кора до кора четирите водещи лондонски вестника. И най-вече се интересува от него самия, създава му уютна среда, съчувства му за строгия етикет, който трябва да спазва като Уелски принц, но и е напълно откровена с него. Като прибавим и начина, по който възпламенява кибритената му клечка в леглото... Вероятно тя е първата жена, с която той постига сексуално удовлетворение. Какво прави в това време съпругът Ърнест ли? Е, той гледа отстрани и пише със самоирония на свой приятел: „Имам чувството, че препятствам хода на историческо събитие“.

брошка с вплетените инициали на двойката W.E
Или тя, или никоя
Уолис става не просто любовница на Едуард, а буквално е въздухът, който той диша. Доста ужасна новина за болния му баща – крал
Джордж V, който би искал синът му да сключи отговорен към династията брак. Нямало начин престолонаследникът да се ожени за жена с два брака зад гърба си, американка при това (англиканската църква чак през 2002 г. разрешава повторен брак на хора, чиито бивши съпрузи са живи!). Отчаян, през 1935 г. кралят пише на премиер-министъра си Стенли Болдуин: „Няма да мине и година от смъртта ми и това момче ще се погуби“. Няма как да знае, че още в началото на любовта им синът му подарява на Уолис брошка с брилянти във формата на кралска лилия – символа му като Уелски принц, на практика – предложение за брак (след години Елизабет Тейлър, която обожава диамантите, развива фикс идея да притежава брошката и най-сетне я купува на търг на Сотбис с вещи на Уолис). Едуард, когото често преди това обвиняват в слабохарактерност, сега проявява невероятна твърдост – настоява, че ще се ожени за Уолис или за никоя друга.

Години по-късно Уолис ще коментира пред свой приятел връзката си с Едуард така: Не можеш да си представиш колко трудно е да изживееш голяма любов
Над отношенията им е наложено медийно вето. И докато те обикалят с яхта крайбрежието на Испания, карат ски в Австрийските Алпи, танцуват валс във Виена или слушат цигански оркестър в Будапеща, пресата на Острова не обелва и дума за случващото се. Тайните служби обаче следят доста отблизо г-жа Симпсън и донасят, че любовницата на Негово Височество има и други извънбрачни връзки – с женения търговец на коли, красавеца Гай Трандъл, и с херцог Едуард Фицджералд. А ФБР смята, че тя поддържа и още една, вече съвсем неприемлива връзка – с немския посланик в Лондон и съратник на Хитлер Йоахим фон Рибентроп, като му предава важни сведения. Каквито и възражения да са имали царедворците, политиците и англиканската църква срещу връзката на Едуард и Уолис, тя е сред първите, които разбират, че старият крал е починал. Съобщава й го лично принцът в един през нощта на 20 януари 1936 година. Уолис, със сълзи в гласа, му казва, че разбира как животът му ще се промени коренно. И чува в слушалката: „Нищо не може да разколебае чувствата ми към Вас“.

Едуард Албърт Кристиан Джордж Андрю Патрик Дейвид, както е цялото име на Уелския принц (близките му го наричат Дейвид), праправнук на кралица Виктория и кръщелник на руския цар Николай Втори, наследява трона на Британската империя под името Едуард VIII. В първите месеци след смъртта на баща си той няма много време за личен живот, но скоро започва да се появява с Уолис на обществени места и съвсем открито заговаря за сватба с любимата си. През декември 1936 г. отношенията между двамата стават публично известни във Великобритания, избухва скандал. Уолис се крие от журналистите във вилата на свои приятели във Франция. Надига се вълна от протести срещу „американката“, особено в политическите и дворцовите кръгове. Същевременно пред Бъкингамския дворец минават манифестации и в защита на избора на Едуард VIII, който е много популярен сред бедните слоеве на населението. Хората носят плакати: „Долу ръцете от краля“ и „Искаме Еди и неговата стопанка“. Страната е разделена. И все пак повече са гласовете против, според които Уолис е жена с безгранична амбиция, ламтяща за богатството и положението на краля. Един от министрите на Негово Величество обяснява ситуацията така: „На висшите класи не се харесва, че Уолис е американка, но не им пука за двата й развода. Низшите класи са безразлични към поданството й, но ги ужасява мисълта, че кралят ще е третият й съпруг“.

Новият крал е изненадан от крайните реакции и вика при себе си премиера: „Намерението ми е да се оженя за г-жа Симпсън. Този брак ще ми помогне да изпълнявам по-добре кралските си задължения. Ако правителството има възражения, аз съм готов да се оттегля“. По-рано той е предложил да сключи морганатичен брак, според който Уолис няма да бъде наричана кралица, а децата им нямат право да наследяват трона, но и тази възможност е отхвърлена от правителството на Стенли Болдуин. Близки на Едуард увещават Уолис да остави краля и тя е съгласна, но адвокатът му Уолтър Монктън свидетелства, че Едуард по-скоро ще се самоубие, отколкото да се раздели с любимата си, която всеки ден получава купища писма със заплахи и обиди... Външно Уолис запазва самообладание – още едно от качествата й, заради които я обожава нейният Дейвид.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР