Краят на тяхната приказка
През 1971 г. на Едуард му откриват рак на гърлото – притесненията на Уолис, свързани с пушенето му, се сбъдват. Херцогът понася мъжки и операцията, и лъчелечението, и химиотерапията. Уолис е плътно до него в дните на страдание. Разведрява го, разказвайки му забавни истории за познатите им, а понякога – по негова молба, и танцува. Едуард добре разбира, че изживява последните си дни, но това, което истински го притеснява, е, че ако роднините му го положат в гробницата на фамилията Уиндзор, а на Уолис тази чест бъде отказана, в смъртта двамата могат да се окажат разделени. Затова той купува две съседни места в гробището на американския град Балтимор, където е положен бащата на Уолис, и добавя специален анекс в завещанието си, че желае да бъде погребан редом с нея.

През пролетта на 1972 г. кралица Елизабет II посещава умиращия си чичо в дома му в Булонския лес. Обещава на Едуард, че ако се съгласи да го погребат както подобава в Англия, съпругата му ще бъде положена редом с него, когато й дойде времето. Едуард иска писмено потвърждение на клетвата. Вече може да умре спокойно. Скоро след това агенциите разпространяват новината, че Уиндзорският херцог е починал в дома си малко преди 78-ия си рожден ден. На Уолис й е трудно да повярва, че нейният Дейви вече го няма. Буквално окаменява. На погребението в Лондон, което съвпада с 35-ата годишнина от сватбата им, се държи с кралско достойнство, приемайки съболезнованията. Категорично отхвърля предложението да погледне за последно мъжа си – иска да го запомни жив. В. „Сън“ пише: „Великата им любовна история завърши, единствената и романтична история на един крал, който се отказа от короната заради любимата си жена“. Траурът обаче не стопява леда между нея и кралския двор, в Бъкингам продължават да я наричат „онази“.

Веднага след церемонията Уолис се връща в Париж. Месец след смъртта на Едуард тя получава удар, възстановява се, но лявата й ръка остава по-трудно подвижна, а и накуцва леко, когато се умори. Живее сравнително уединено. Пише книга за Едуард, една доста напудрена автобиография, дава интервюта. Прислужницата й по-късно ще разкаже на журналисти, че всяка вечер преди да заспи, Уолис целувала възглавницата от страната на съпружеската спалня, на която спял Едуард, с думите: „Лека нощ, мили Дейвид“. През 1978 г. получава втори удар, който я приковава към леглото. Една от скъпите парижки клиники се превръща в неин дом за 8 години. След две години губи и говора си. Животът постепенно напуска тялото й, само сапфирените й очи напомнят за очарованието на тази толкова обичаща разговорите и забавленията жена. Всички разходи за живота и лечението й плаща английската кралица, която всъщност никога не забравя, че може би на Уолис дължи възкачването си на престола. Елизабет II, която през септември т. г. счупи рекорда на прапрапрабаба си Виктория по дълго царуване, удържа дадената дума и когато Уиндзорската херцогиня умира на 90-годишна възраст на 26 април 1986 г., я погребват редом с мъжа й във Фрогмор Хаус близо до замъка Уиндзор.

Отношенията на Уолис с англичаните и до ден-днешен си остават сложни. Дори в съвременни филми като „Речта на краля“ (2010 г.) тя е неприятна и груба особа. В по-различна светлина я представя Мадона в режисьорския си филм W.E. (с тези общи инициали са се подписвали херцозите в писмата си). Според Мадона всички знаят какво е пожертвал Едуард, но почти никой не си дава сметка какво е пожертвала Уолис. И какво е да живееш почти задушена от безграничната любов на човек, който емоционално е останал на нивото на Питър Пан. Любов, заради която си навличаш омразата на половината свят и на практика живееш като изгнаник и която с годините започва да те отегчава. Мадона, която сама имаше честта да бъде английска снаха, добре знае колко перфидно и пренебрежително могат да се държат на Острова с една американка, априори подозирана в прекомерна амбиция, алчност и липса на стил.

Писмата на Уолис до нейни близки и приятели и най-вече до леля й, в които тя се разкрива като неособено щастлива от брака си жена, най-вероятно са собственост на Мохамед Ал Файед, който също като херцогинята на Уиндзор има проблемни отношения с британския кралски двор. Повечето от останалите от херцозите вещи и бижута са продадени на търгове на Сотбис, парите от които отиват за благотворителност по желание на самата Уолис. По-голямата част са предназначени за медицински изследвания на френския институт „Луи Пастьор“. Освен уникалните й бижута за продажба е обявено и онова парче торта, което Уолис запазва от сватбата си с току-що абдикиралия Едуард. Отдавна изгубило вкус и цвят, то е част от една от най-великите и сложни любовни истории на XX век.