Зад приказните изящни произведения от порцелан, които видях в магазин Farenah concept в столицата, стои името Мария Вълчева. Нямах търпение да се срещна с нея.

„Не мога да ви поканя в ателието си. Когато работя, не разговарям“, казва ми Мария по телефона. Когато се срещаме (извън ателието, разбира се), се оказва, че Мария не е непристъпно мълчалива. „Мога да работя по десет часа и да не ги усетя, и накрая, когато ме заболи много гърбът, ставам с „пращене“ и си тръгвам към дома (смее се). Неудобно ми е да казвам колко ми е приятно да работя.“

търпение

„Обичам да правя нещата от начало до край. Когато ми поръчат сетове или отделни предмети, измислям как да изглеждат и как да ги декорирам. Разпитвам внимателно клиентите си, защото вкусът и преценката им са важни за мен.  Моят занаят не е за хора, които лесно се обезкуражават. Ето, трябва да изчакам пещта да се охлади, преди да отворя вратата и да видя резултата от работата си. И ако има дефект, увивам предмета в кърпа, грабвам големия чук и… на парчета. До очите на хората трябва да стигне само онова, от което аз съм доволна.“

любопитство

„Запалих се да правя ръчно предмети от порцелан, но не чрез класическата  техника с гипсов калъп, а на грънчарско колело. Купувам порцелан от Англия, той е мек и пластичен, меся го като хляб. Завършила съм специалност „Керамика“ в Художествената академия, но не бях учила да работя на грънчарско колело. Това ново умение безкрайно ме забавлява. Порцеланът може да бъде точен много тънко и да стане прозрачен, а може да се източи дебело и тогава стои като стъкло. Но независимо от дебелината, винаги изглежда луксозно и е сатенен на допир.“

удоволствие

„Изпробвах наскоро за първи път изпичане на глина в пещ на дърва. Сега е модерно да се завръщаме към технологиите на отминали времена. Процесът продължава денонощие и половина и в него участват повече хора, за да поддържат огъня. Събрахме се няколко души, опекохме си питки, рязахме салати, будувахме и се забавлявахме. Правихме чаши с неподправен рустикален чар. В скандинавските страни и в Япония работата с пещ на дърва много се цени, защото прави керамиката уникална. В електрическата пещ резултатът е предвидим, докато при дървата не знаеш как точно огненият език ще близне предмета. Аз винаги се стремя всичко, което правя, да си намира място във всекидневието на дома, а не да се възприема само като предмет на изкуството. Когато ми позвъни някой от моите клиенти, изтръпвам от радост, че нещо ново ми предстои.“

вдъхновение

„Преди година правих изложба в Люксембург по покана на български клуб за култура. Показах антикварни будилници без механизъм, с картина от стъкло на мястото на циферблата. Там много се заиграх, защото едно стъкло може да бъде обработвано и печено до безкрай. Бяха близо четиристотин часовника, правени през годините. Първоначалната ми идея беше да покажа 365 – всеки да е като замръзнал ден от годината, като уловен и затворен миг от живота. Правила съм ги с голямо внимание, защото всеки часовник има свой характер и носи своя душа. Разказва собствена история, която аз се опитвах да доразкажа. Някои си купиха по 10-15 часовника, за да си направят композиция от тях в дома.“

уважение

„Непрекъснато следя как работят по света, но особено се радвам, когато открия нещо добро, направено у нас. Конкуренцията не ме плаши и притеснява, напротив – колекционирам предмети, изработени от колегите ми в България.“
 
Невероятните авторски творби на Мария Вълчева може да разгледате на сайта www.art-maria.com. Тези уникати вече са продадени, но може да направите собствена поръчка.