Това пътешествие можете да планирате предварително само за няколко дни в зависимост от възможностите, с които разполагате, но в моя случай беше стриктно организирано отрано. Бяхме голяма група с деца, която потегли от София за Сингапур през Доха.

Докато Доха ни посреща с целия изкуствен блясък на летище Хамад, летище Чанги в Сингапур ни отнася със скоростен влак буквално в космоса. Дебелият мек мокет, 20-метровите стъклени стени, покрити с естествени растения, и поточетата, в които плуват по-големите братя на рибката Немо, са истинска атракция за пристигащите. Стриктното попълване на митнически карти, пръстовите отпечатъци и рентгеновата проверка на багажа (за българи няма визи) – изобщо не правят впечатление пред това, което ви посреща. Топло е, но не много горещо. Всъщност температурата там е около 30-33°С, а влажността е около 80%. И така почти целогодишно.

Качвате се на такси, там са евтини в сравнение с Европа, а шофьорите са учтиви и усмихнати. Аз бях резервирала 4 и 5-звездни хотели, които също са ОК като цени в сравнение с европейските и наистина си отговарят на звездите. А обслужването, о, това азиатско обслужване... Няма нещо, което да ви откажат, няма да ви погледнат лошо, няма хейтъри, няма изнервени реплики, които да ви помрачат настроението. Всички са мили и усмихнати, а вие сте супер спокойни, защото там просто няма криминални прояви.

Както вече споменах, бяхме голяма група (17 възрастни и 7 деца) и нямаше ден, в който някой да не забрави нещо някъде и то да не се завърне при нас непокътнато. Смартфон, забравен още първата вечер в ресторанта, фотоапарат – в такси по пътя за Сентоса (шофьорът дойде вечерта до хотела да ни го донесе), и таблет, зарязан вечерта в бара... Полицията е навсякъде, но без да е натрапчива, а полицаите са усмихнати и ви упътват в метрото, когато не можете да се оправите.

Метрото е чисто, както и всичко останало в Сингапур. Нямате визуален достъп до релсите, защото е оградено със стъклени врати, които се отварят в момента, в който влакът пристигне. Има очертана зона, в която заставате и изчаквате пътниците, които слизат, след което вие се качвате. Няма водачи на влаковете, защото метрото се управлява електронно. Обяснявам за метрото, тъй като такси в повечето случаи е трудно да хванете – опашките на стоянките са дълги. И въпреки това никой не се прережда.

Пристигнахме точно за генералната репетиция за празненствата по случай 50-годишния юбилей на Сингапур като независима от Малайзия държава. Посрещна ни невероятно авиошоу, колона от танкове и ослепителна заря. What a welcome! Нашите домакини бяха резервирали места в страхотен ойстър бар, където стриди и шампанско са перфектното дуо. И понеже от „Паразитологията“ в София ни бяха предупредили да не консумираме термично необработена храна, както и да си поставим ваксини срещу хепатит А и В, в началото не се чувствахме комфортно. Пиехме само бутилирана вода, макар навсякъде да имаше табели, че водата от чешмата е годна за пиене. Истината е, че рискът да си навлечеш стомашно-чревен проблем по нашите курорти е в пъти по-висок, отколкото в Сингапур. Затова там на воля се наслаждавахме на прясно изцедените сокове и нарязаните екзотични плодове на закуска в хотелите без никакви проблеми.