В Темза, съвсем близо до сградата на Парламента и до централата на „Шел“, през септември миналата година бяха потопени Четирите конника на Апокалипсиса.

Колосалните фигури на ездачите се виждат изцяло само при отлив, при прилив над водата остават главите им – те се взират нехайно в различни посоки, но със затворени очи и съвсем не са зловещи – просто хора, най-вероятно политици, яхнали коне с глави като нефтодобивни помпи.

Скулптурната композиция е дело на британеца Джейсън де Кайрес Тейлър и се превърна тутакси в една от забележителностите на Лондон. Както впрочем и останалите му мащабни подводни музеи по крайбрежието на Мексико, Гренада и предстоящият – край канарския остров Лансароте, Испания.

През 2012 година близо до Канкун, Мексико, Тейлър „погребва“ в Атлантическия океан група банкери със заровени в пясъка глави. Посланието му е ясно и силно – те са образът на финансовата криза, започнала с фалита на банките. Пак там скулпторът създава голям подводен музей от фигури на реални, съвсем обикновени хора. Джейсън е очарован от работата под вода. Казва, че там всичко функционира различно – и тежестта, и светлината, и цветовете.

„Морето е вторият артист, който доработва моите творби“, добавя скулпторът, на чийто сайт са качени прекрасни фотографии на човешките фигури, обрасли с цветни покривала от корали и водорасли. Тейлър обича да се гмурка сред своите подводни поданици и да документира промените, които се случват с тях. „Сюнгерите са като малки сърчица – всмукват водата, филтрират я и я връщат обратно. Така че обрасли с тях, моите скулптури се превръщат в живи организми, които променят не само панорамата на океанското дъно, но и средата.“