Докато работех по интервюто си с Николай Дойнов, в офиса дойде Станка Желева, дъщерята на първия демократично избран президент Желю Желев. „А, Ники! – възкликна тя. – Ние сме пораснали заедно. Знаеш ли какви игри на криеница падаха, като дойдеха на гости вкъщи, избърсвахме и най-малката прашинка под леглата! Родителите му бяха толкова красиви, все мислех, че баща му Стефан Дойнов играе във френски филми като Ален Делон. На рождения ден на Ники винаги имаше торта с ягоди, защото е роден в началото на лятото, а аз – през ноември и в ония години не можех да имам такава торта за рождения си ден. Ники беше толкова обсебен от самолетите и летенето, че ни мъкнеше да ядем сладолед на летището и с часове да гледаме как излитат и кацат. Болен беше направо, качвахме се на рейса и хайде на летището... Ако знаеш как си скубе косата леля Мария, че големият й син не се жени. Брат му, Дойчин, който също е страхотен красавец, има вече две деца.“

Досега Николай Дойнов нищо лично не е споделял публично, дори и в профила му в Уикипедия, към която се обърнах за малко предварителна информация – освен рождената му дата, почти нищо не се оказа вярно. Затова се възползвах максимално от поканата да го снимаме в дома му, за да актуализирам и прецизирам личните му данни и да задоволя не само своето женско любопитство.

Ще започна с опровержение на „новината“ отпреди 2 години, че Ники Дойнов тайно се е оженил. Още с влизането в апартамента му забелязвам признаци на отсъствие на жена. Хладилникът е празен, той предлага да ни почерпи само с кафе и вода, в банята се мъдри една-единствена четка, но в компанията на шест различни вида паста за зъби.

Ники споделя, че живее сам от около 15 години, т.е. малко късно се изнесъл от дома на родителите си. Някак естествено разговорът ни тръгва от неговото семейство. Баща му, професор по история, от няколко години е пенсионер, а майка му е психолог. Домът им, както стана ясно и от разказа на Станка, бил като хан, в който се събирали интересни хора и имало много смях. Братята обаче израснали и в сянката на един тъмен облак, похлупил живота им отрано – Ники бил само на 7 години, когато баща им получил много тежък инфаркт. Изпаднал в клинична смърт и едва го върнали обратно. Сега Ники споделя, че това оставило сериозен отпечатък върху него и брат му и за добро, и за лошо. Доброто е, че те не били отглеждани като глезльовци, грижите на майка им били съсредоточени върху болния й съпруг. А лошото – у Ники и до ден-днешен тлее страх, че случилото се с баща му може да сполети и него.

Как подреждаш живота си с този страх, практикувайки една от възможно най-стресовите професии, Ники?

Ако имаш предвид дали се опитвам да живея здравословно, отговорът е по-скоро не. Далеч не съм спортна натура, нито пък се лишавам от това и онова, но все пак гледам да не прекалявам. Тоест опитвам се да живея около златната среда.

Не проверяваш ли здравословното си състояние от време на време просто така, без да имаш някакви оплаквания?

Много рядко. Мързел просто. Или заради неприятното чувство, което изпитвам, влизайки в болница. Но едно от малкото неща, които баща ми ми втълпи още като дете, бе следното: „Прави каквото искаш с живота си, но ще ми бъде много неприятно, ако те видя да пушиш. Защото на мен пушенето почти ми отне живота.“ И затова досега не съм изпушил и една цигара. От време на време си доставям огромно удоволствие с пура или пурета.

А как с такива професии на родителите си избра да учиш в УНСС?

Това пък откъде го знаеш?! Аз съм учил право в Благоевградския университет. За разлика от брат ми съм дълбоко скаран с точните науки, а за икономически специалности се кандидатстваше само с математика.

Защо в Благоевград, а не в София си записал право?

Когато се уволних от казармата през 1992 г., трябваше моментално да кандидатствам и го направих в университета „Неофит Рилски“ в Благоевград. А в интерес на истината, ако ми вървеше математиката, щях да се отдам на детската си мечта да летя.

Кога се отказа от мечтата си да станеш летец?

Когато си дадох сметка какво мога и какво не. Нашите даваха луди пари за уроци по математика само за да мога да изклася. А във военното училище в Долна Митрополия, освен с физическа издръжливост, се кандидатстваше и с математика. Години по-късно съм имал възможност да летя на изтребител, ей там, зад вратата, имам две грамоти за летене по един час с изтребител. Дадох си сметка, че съм издръжлив, и сигурно щях да мина през физическата част от изпитанията.