Тази година е повече от подходяща за спекулации по темата Шекспир, защото се навършват 400 години от смъртта му. Българският пазар отбелязва годишнината с няколко книги. „Тайният живот на Шекспир“ от Джъд Морган (ИК „Унискорп“) е романизирана биография с чудесно пресъздадена елизабетинска епоха, написана е в Шекспировото лирично темпо и фразеология. Двуезичното издание на „Сонети“ (ИК „Колибри“) представя новия им превод от Кирил Кадийски. 154-те сонета са в цялата им първична прелест, без заглаждането на предишните преводи – може да се убедите, четейки оригинала на съседната страница. По-старият превод на сонетите, на Владимир Свинтила, беше преиздаден, този път с изящни дървени корици (ИК „Изток-Запад“) като комплимент за библиофилите.

Иво Сиромахов е пуснал машината за думи в „Шекспир 3D“ (ИК „Сиела“). В познатия ироничен и циничен стил са забъркани актьори и режисьор от провинциален театър, духът на Шекспир, Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд. Сиромахов е хит на пазара, така че защо да сменя рецептата?

Ще ви препоръчаме и една книга, която излезе преди 4 години, но е от любимеца ни Бил Брайсън. В „Шекспир. Светът като сцена“ (ИК „Еднорог“) с научна педантичност и английски хумор Брайсън разказва за епохата на поета, за приликите и разликите й с нашето време, за истините и заблудите около живота му, изследвайки произведенията му, портретите му и малкото свидетелства за него. По времето на Шекспир например редовно поднасяли ястия с щъркел, жерав и лебед, а страстта към захарта била дори по-голяма от нашата. Богатите, които ядели най-много сладко, често имали черни зъби, а тези, които нямали, ги почерняли изкуствено. Средната продължителност на живота в Лондон била 25 години. Шекспир доживял до преклонната възраст от 52 години, през които написал 38 пиеси,154 сонета и разни други нещица като две дълги повествователни поеми. Както е казал самият той: „Времето върви различно за различните хора.“ За него времето очевидно продължава да върви.