Безценният урок на френския детски психиатър и психоаналитик Мириам Сежер, която е сред най-известните ученици и последователи на прочутата Франсоаз Далто – „Имайте доверие в децата и ги следвайте“ се превърна в изпълнено с любов и вяра мото, което разкрива същността на практиката й. Във Франция доктор Сежер прилага революционната си стратегия вече двайсет години в родилното отделение на болницата „Антоан Беклер“ в Кламар, Франция, а ключът към това е процесът на слушане на бебето и майката. Според Мириам Сежер, ако едно бебе проявява болестни симптоми, ако е било родено в анонимност, ако е било изоставено и осиновено, ако е родено чрез оплождане ин витро, ако майката е преживяла тежки моменти, най-добрият начин да му се помогне, за да се избегнат по-късните неврози, е да му се говори и обяснява всичко, през което преминава. Теорията си Сежер разкрива в своите книги. Три от тях – „Думи, за да се родиш“, „Ако бебетата можеха да говорят“ и „Малкото училище, голямото начало“ са налични и в България, а повече за силата и смисъла от говоренето между майка и дете разкри писателката пред сп. Grazia.

Кога и как открихте силата и значимостта на говоренето за бебетата и първите и най-важни дни в живота им?

Въпросната книга стига отвъд думите, касаещи самото раждане като процес, тъй като до голяма степен се отнася до пренаталния живот, както и до психологията на малките деца. Силата на думите се изразява в пълна степен едва тогава, когато става дума за истински думи. Като казвам това - имам предвид хубави думи, казани от точния човек в точния момент. Съществува един език, които се определя като „майката е“ - това е начинът, по който се обръщаме спонтанно към бебето, извисявайки малко гласа: „Здрасти, бебчо, как си днес?“. Това са истинските думи, които се отнасят до точно това дете и следователно те не могат да бъдат значими за всички други. Това са думите, от които то се нуждае – изключително значим индивидуален процес. В този смисъл, моята работа се състои в това да видя децата, да наблюдавам реакциите им и когато има симптом около раждането или след него, да проследя откъде идва. Този симптом може да бъде свързан с детето, например едно дете, което не яде, което не напълнява или едно дете, което е много изнервено, но и да е резултат от поведението на майката. Така че заедно намираме път за разрешаването на подобни ситуации.

Раждането на едно дете е изключителен момент в живота на родителите, но и на самото дете. Въпреки вековете еволюция, човешкият вид все още не се осланя на интуицията си и важността на основните елементи по време на родилния процес, за който говорите и вие, а разчита да последва онова, което препоръчват родилните екипи... В България поне е честа практика да се отделя новороденото от майката и да прекарва първите си и най-важни часове само, за да бъде прегледано, проверено и изкъпано?

Раздялата или преградата, която се поставя между родителите и детето, има нежелателен ефект, но, разбира се, не може да бъде избегната. Ако тя се обясни на детето с подходящите думи, които му обясняват онова, което трябва да преживее с тази раздяла, е добре. А, ако в болницата позволят на разделената от бебчето си майка, да го вземе отново обратно, да се запознае с него, да го прегръне, помирише и накърми, ако е възможно, това е безценно. Образно казано, така успяваме да съединим отново една влакова композиция, която за известно време е претърпяла раздяла. Но, когато няма думи, които да я обяснят, и това се е превърнало в травма, както за едната, така и за другата страна – тогава е трудно.

Много от читателите ще проявят недоверие или подозрение към твърдението ви, че бебето разбира онова, което му разказва и говори майката. Как бихте коментирали това?

Макар и толкова малко, бебето има език за изразяване. Най-често това е използването на ръката - начин на изразяване на детето, което може да се изразява и с цялото си тяло. При мен за консултация идват различни хора с различни истории. Когато се срещнем, ги изслушвам старателно и се опитвам да разбера какво му има на бебето, каква е неговата родилна, фамилна история с идеята да видим дали е неудобно за него, дали има неща, които има нужда да знае, за да продължи да расте. Дори и да става дума за пеленаче на няколко часа.

В какво се превръща травмата на едно новородено в по-късен период от живота му и как може да бъде излекувана тя?

Травмата като такава не е травма. Това е начинът, по който разсъждаваме в една история на дете, която прави така, че да се превърне в травма. Чрез думата, бихме могли да избегнем или поне да поставим лимит на разрушителните ефекти на травмата. Думата трябва да я „изпреварва“, за да заличи ефекта й.

Каква е основата на пълноценната и благотворна връзка с децата?

Доверието! Трябва да имаме доверие на бебетата. Те знаят много добре от какво имат нужда и кога. В Европа се смята, че стъпка по стъпка детето трябва да се социализира и да се научи на ритъм на хранене. Но, в началото е по-добре да го следваме, то знае кое е добре за него. Всякаква форма на възпитание се проявява по-късно под симптоматична форма на зависимост и пристрастеност.