Мира Бенатова - На 40, секси и сама

Избрахме дами, преминали 40, които по всички стандарти са секси, успели, независими. В сила ли са още същите очаквания на обществото към жените...

Ваня Шекерова 26 July 2016

Снимка: Васил Германов

 

Не приемам децата като работен проект. Много хора подхождат по този професионален начин към семейния статут. Може да звучи наивно, но тези неща не трябва да се планират, реализират и отстояват като бизнес начинания. За миг не допускам варианта дете, което да е само мое. Престъпно е да си толкова арогантен, че достигайки определен социален статус и имайки 11 000 лева, да си позволиш да си „произведеш“ дете с модерни технологии. Такива са времената, че законът позволява срещу 6 хиляди евро да придобиеш изцяло чужд ембрион (от донорски яйцеклетка и сперма), който да износиш и родиш като свое бебе. Така хем прескачаш всички процедури за осиновяване, в които може и да ти бъде отказано, хем за пред света изглежда, че имаш дете.
Детето не е инвестиция и самоцел. Ако се случи с любов, добре. Ако не – нe. Не бива. Според мен. Бих искала да се реализирам и като родител, стига да се срещнем с някого, с когото да си оберем психопатиите и да ни остане време и енергия да създадем човек. Ама в годините напред, а не в зачеването.

Но бракът за мен никога не е бил ценност. Може би заради многото бракове на родителите ми, от малка знам, че „докато смъртта ни раздели“ не е вярно. Или по-лошо – вярно е. Понякога единият умира. От раздялата.
От старостта не се страхувам. Плаша се от безпомощността. По всяко време, не само в бъдещето. Слагам си хиалуронови филъри в лицето. Не виждам лошо. Докато тези неща не ме променят, не ми изкривят физиономията, приемам, че са част от допустимата модерност. Не си слагам нищо в устата и в гърдите, не си повдигам дупето, не си реновирам вагината, не си присаждам коса и мигли, не съм си махала ребра за вталяване и не съм си удължавала краката. Единственото, което правя, е да не позволя бръчките да са като дълбоки бразди по лицето ми. Рано е. Начинът, по който остарявам, е естествен. Не спортувам.

Нямам съвършено тяло, но не ми се налага да се изтезавам. Понякога, като ме стегне шапката, тичам. Само за да успокоя бесовете си, не е от любов към спорта. Сигурно ще започна да спортувам, като спра секса и любовта. Смешно звучи, но като се замислиш, ако човек прави секс редовно и той не е просто механична смяна на пози, а е с емоция и мисъл за другия, няма нужда от спорт. Любовта е тонус. И не изключва секса, нали?

В професията минах на по-ниска предавка. Естествен ход, след като съм й дала 20 години на много бързи обороти. Всъщност, кариерата е моята вече 23-годишна дъщеря. Отгледала съм я с отдаване, абсолютен приоритет, с вграждане на времето и душата ми в историите, които съм разказала. Имала съм чудесни партньори по пътя. Затова ми се получи. Операторите и фоторепортерите, с които градяхме образите, са моите професионални половинки, с които се чувствам завършена. Най-важните от тях – Владо Стоянов, Иван Захариев, Пиер Петров, Добромир Иванов, Благой Момчилов, Кирил Тасев. Мъжете зад обектива покрай мен имат имена, които винаги искам да изговарям високо. В личния ми свят пазя имената на мъжете до себе си. 

На 20-ата година като репортер придобих нужда да забавя темпото. Не се страхувам от промени и слушам инстинктите си. Така навремето, след 7 години работа, напуснах вестник „168 часа“. Почувствах, че печатът в моя свят се е изчерпал и че искам да използвам други изразни средства. „Родих се“ като телевизионен журналист заедно със създаването на bTV. Израснахме и се утвърдихме заедно. Между другото, в работата жени са решавали съдбата ми. Данка Василева видя в 18-годишното момиче, което се появи на вратата в редакцията, талант. Люба Ризова ме взе в първия екип на bTV и винаги ми е давала път да показвам какво мога. Силва Зурлева прие с разбиране желанието ми да се появя в ефира на Нова ТВ – в началото като външна продукция.

Стигнах далеч в професията. И разбрах, че върхът иска компромиси. Не мога да мълча. Не искам да се уча на мълчание. Имаше момент, в който трябваше много да се премълчава, и това ме отврати. 

Политическите процеси от 2010-а докъм 2013-а ме отблъснаха от всекидневния информационен поток. Не исках да отразявам политическата бутафория като истина, не исках повече да официализирам случващото се, дори и с безпристрастен разказ.
В един момент цялата медийна и политическа среда беше изкривена до степен на непоносимост. За мен Бареков е лицето на подмяната, през него лъснаха всички механизми на създаване на герои, издигането им, произвеждането им във важни и детронирането им.

И понеже свободата на словото в България се превърна в анахронизъм, смисълът в новинарската журналистика ми се изгуби. Реших да започна отначало, напуснах bTV и заедно с продуцентите от Телеман и Нова ТВ продължих. Върнах се към началото. Потърсих историите, с които съм развила репортерската си същност, и с радост се усетих все така наблюдателна и сетивна. Нашата професия е с много широк диапазон, стига да имаш очи. И чувствителност. Оказа се, че съм си запазила зрението и чувствителността. Сашо Диков ми помогна да не се страхувам от промяната и беше гостоприемен в предаването си. Без неговото рамо нямаше да ми е толкова лесно.

Тъй като нямам амбиции тепърва да постигам професионални върхове, освен със себе си, се занимавам и със стажантите в Нова. Ментор ме наричат. Не знам какво е това. Йерархията не ми е силната страна. Аз искам да им помогна да си избистрят идеите и да ги реализират като за излъчване по телевизията. Опитвам се да съм практично полезна. Знам колко е важно да попаднеш на някого, който ще ти обърне внимание и ще ти помогне да покажеш най-доброто от себе си. Аз имах този късмет.

Това ми е на мен животът. Имам време за всичко, което смятам за важно. И място също имам. Планове не правя. Затова не ме е страх от „утре“-то. От нови срещи, от приятни изненади и нови пътища.

В следващите дни ще ви передставим и интервютата с Мира Баджева и Ани Александрова.

« предишна страница
48 КОМЕНТАРА
48
Веселина Петкова
10 November 2016, 13:02

Мира е Лъв до мозъка на костите. С високи вътрешни стандарти и стил, с каквито единици жени в БГ могат да се похвалят. Тотална Висота, стои с много над многото жени у нас. Колкото по-вече неща можете да оцените у нея, толкова по-умни сте самите Вие :)

47
Ретро момче
03 October 2016, 13:29

Не съм четец на интернет. Едва сега успях да прочета как три прекрасни, чаровни, мили, нежни момичета(ДА! Жените винаги са и си остават момичета) се опитват да .....излъжат себе си.
Да се направят на независими, силни, успели - не че не са такива.
Такива са, но не съвсем - в много моменти са слаби, крехки, чувствителни, раними и имат нужда от силния, "противния"!? пол.
Но не искат да се покажат като такива.
Защото силният пол съвсем не е така силен, както се опитва да се представи.
Някой да храни някоя!! Боже Господи! Що за мъжко его, комплаксарско!
Съжалявам, че съм доста по-стар(и грозен) от тези дивни създания!
Боже Господи! Колко съжалявам!

46
Тереза
18 August 2016, 15:13

Аз пък само ще кажа, че тя изобщо не е сама...

45
Nina
16 August 2016, 19:10

ОК са и размислите, но стандартът и е двоен - не иска да бъде съдена (а кой ли иска), и се показва като съвременна жена, уж неробуваща на табута и еснафско мислене, а в следващия момент - престъпно било да създаваш дете по "изкуствен начин" със съвременните методи на технологията. Хмм, и това ако не е съдене на другите, не знам как иначе да го нарека. Разбирам да си има мнение по въпроса, но да квалифицира нечий друг избор като "престъпен", защото не е традиционен като нейния, показва, че е точно толкова ретрогардна, колкото и хората, които биха я нарекли "стара мома".

Още коментари
ТВОЯТ КОМЕНТАР