Силвия Митев: българката с фадо душа

За етикета във фадо къщите, за дискретно наметнатия на раменете шал, чашата вино и за saudade – тъгата, от която се храни фадото

Галина Рулева 22 October 2016

Снимка: Ани Петрова

Силвия Митев прави това, което поговорката обобщава като „на краставичар краставици продава“. Тя е българката, която пее фадо на португалците – в приглушената обстановка на фадо къщите и пред хилядна публика на концерти и фестивали, а ние я запомнихме от джаз фестивала в Банско. Догодина ще я чакаме там отново. Силвия ни разказа за етикета във фадо къщите, за дискретно наметнатия на раменете шал, чашата вино и за saudade – тъгата, от която се храни фадото.

Родена в Шумен, живяла като дете в Ангола, завършила езикова гимназия в родния си град, а след това избрала Португалия за своя втора родина, Силвия Митев от 15 години се развива като изпълнителка на традиционно португалско фадо и пътува с него по света – от Швейцария до Бразилия. Тази година тя беше една от изненадите на Международния джаз фестивал в Банско. Още на сцената, докато не бяха стихнали овациите на публиката, Силвия получи покана и за следващия ХХ юбилеен фестивал. Заедно със своя бенд в Банско представи не само музиката, но и спецификата на португалската китара – едната от Коимбра, другата от Лисабон. В програмата бяха включени песните от първия й албум, наречен Caminho, както и две джаз парчета на финала. В Португалия Силвия има и джаз формация, а за джаза казва, че е... второто й фадо, или втората й любов и отдаденост.

Къде са корените ви – в българската или в португалската култура?

Аз съм човек, отворен към света, наистина се чувствам негов гражданин. Както съм българка, така съм и португалка, та даже и анголка. Детството ми е минало в Африка, родителите ми работеха в Ангола, там научих португалски, интересувах се и от местния език. Колкото до музиката – фадото ме избра. Това е много сантиментална музика. Бих казала, че българските стари градски песни донякъде се доближават до него. Фадото е чисто португалско градско явление. Идва от самия народ и от португалските композитори.

Как ви грабна фадото?

За първи път го чух по радиото. После на две касети, в които ме изуми ангелският глас на изпълнителката, Амалия Родригеш. Когато се върнах в България, започнах да изучавам фадото сама, в домашна обстановка. Някои от моите приятели се зачудиха какво толкова слушам... Още в школата по изкуствата в Шумен съм свирила джаз, блус, рагтайм, самба, валс. За фадото човек трябва да има натрупан опит и багаж, за да го разбере. Аз съм закърмена с много силни и въздействащи песни – народни, стари градски, на поетите с китара от младините на родителите ми. Карах майка ми и баща ми да пеят, при това тъжни песни, на които плачех. След такъв „опит” е нормално да се влюбя във фадото. Защото е много сантиментална музика, много чувствена, излиза от сърцето и влиза в сърцето.

Къде пеете фадо?

Във Визеу – градът, в който живея, има голям фестивал „Фейра де сан Матеуш”, с огромна сцена, там съм канена няколко поредни години. Едва в последното десетилетие фадото се изпълнява пред многобройна публика, на големи фестивали. Това е много интимна музика, характерна за таверните, за фадо къщите.

Каква е атмосферата във фадо къщите?

Първото и най-важно в една фадо таверна или къща е тишината. От тези места лъха автентичност, всичко е от камък и дърво, с миниатюрни масички. Хората понякога са рамо до рамо. Вечеря се предварително, а преди изпълнението всичко се прибира. Запалват се свещи и остава само чаша вино. Изпълненията са без микрофон, затова гласът трябва да е с добър диапазон, гърлен. По време на паузите слушателите могат да комуникират със самите фадисти. Има и фадо, което се изпълнява на улицата, на площада.

Какво е значението на визията във фадото, следва ли се някаква мода?

Не се обръща много внимание на визията, гласът и чувството са по-важни. Обикновено цветовете за сцената са тъмни – черно, тъмносиньо, мъжете са с костюми, музикантите също са в черно, всичко е много дискретно. Напоследък се виждат по-пищни рокли. Друг цвят е червеният, защото се свързва с любовта, с кръвта и чувствеността. От уважение към фадото жените носят дълги рокли, интересен елемент е шалът. Във фадо къщите той е наметнат върху раменете – жената не трябва да е прекалено разголена, търси се дискретност, най-много да се види рамото.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР