Матю Килгариф: Срещнах своите ангели в България

През 1993 г., преди да започне блестящата му кариера в „Ричмънд груп“, Матю решил да обиколи Европа с колело. Авантюрата му вървяла по ноти, докато не преживял катастрофа. Случило се в България.

Лилия Илиева 16 November 2016

Снимка: Светослав Караджов

Матю Килгариф е генерален секретар и финансов анализатор на „Ричмънд груп“ – швейцарският финансов холдинг, обединяващ няколко от световните фирми лидери в областта на модата, бижутерията, часовникарството и аксесоарите, сред които Cartier, Van Cleef&Arpels, Piaget, Vacheron Constantin и Montblanc. Aнгличанин, живее в Швейцария, членува в Ротари клуб. През 1993 г., преди да започне блестящата му кариера, Матю решил да обиколи Европа с колело. Авантюрата му вървяла по ноти, докато не преживял катастрофа. Случило се в България. Семейство от Монтана го намерило в безсъзнание в канавка край пътя и го откарало в болница. Нарича ги „своите ангели“. След 23 години той се срещна отново с тях. На тази емоционална среща не присъстваха журналисти и фотографи.

Бях на 27 – започва разказа си г-н Килгариф, – завърших счетоводство и усетих, че имам нужда от приключение. Току-що бяха подписали Договора в Маастрихт за обединяването на Европа. Беше паднала Берлинската стена. Реших, че искам да усетя духа на Европа без граници и да я обиколя от Порто до Истанбул за шест месеца. Събрах багажа си в четири чанти, по-малки от тези за ръчен багаж в самолет. Спях под звездите, в хостели, а понякога и в домовете на други колоездачи, с които се запознавахме по пътя. След Порто в Португалия минах през Испания, Франция, Италия, Швейцария, Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България.

Къде най-много ви хареса?

Франция, в която попаднах след много горещата и суха Испания. Беше зелена с тихи пътища и прекрасна храна. Знаех езика. Аз говоря английски, френски и немски. Английски, защото съм роден в Хейстингс – морски град близо до Лондон. Френски съм учил много години в училище. Немският е благодарение на баба ми и дядо ми – германски емигранти в Англия отпреди войната. Имам и ирландски корени. Моите родители възпитаха любовта ми към природата и към разходките в планините.

Минах с лодка през Дунава при Видин. Тогава нямаше мост. Прекарах една нощ в хостел във Видин. Там се запознах с няколко студенти. Не си спомням точно как, но на финала на същата вечер купонясвах с три циганчета някъде в северната част на Монтана.
Как се запалихте по колоезденето?

След като завърших бакалавърска степен, на 21 г. се преместих в Лондон при един от братята ми. Спях на дивана у тях. Ходех на работа с метро и беше доста депресиращо. Брат ми много хареса мой костюм, купен от магазин със стоки, продавани с благотворителна цел – Oxfam, и ми предложи да заменим неговото колело за моя костюм. Обикаляйки града с колело, открих свободата. Като приключих магистратурата си, както ви казах, потеглих из Европа. Минавах по 100 км за два дни и после почивах.

Какви интересни истории ви се случиха по пътя?

Влюбих се. В един хостел във Франция срещнах млада швейцарка. Тогава нямах приятелка. Двамата прекарахме цял ден заедно, разходихме се из града и тя предложи да й се обадя, ако минавам през Швейцария. И аз леко потеглих директно натам. После двамата прекарахме прекрасна седмица в Прага. Романсът ни продължи седем прекрасни години. Тя беше причината да се преместя да живея в Женева.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР