В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Адриана Попова и "Нейните 7"
Правих интервю с израелския писател Меир Шалев, автора на „Исав“ и „Момчето с гълъбите“, който неочаквано се оказа любител на шкембе чорбата. Покрай бившата си съпруга, която е с български корени. Според Добри наистина добро шкембе има в „Бюфетъ“, обаче не се сетих да го кажа на Шалев. А той заслужава най-доброто, защото как пише само!
Тази седмица се състезавах по бързина. Дали ще успея да превключа канала, преди гласът от телевизията да произнесе „консултациите при президента за връчване на нов мандат...“. Почти винаги печелех. Ох, знам, че е важно, но пък е толкова досадно.
В Иран имало мъж на 134 години, който е роден през 1882 година!!! Синът ми се пошегува, че той е по-възрастен дори от Хитлер, който е жив замразен в пирамида в Антарктида, а Ангела Меркел, която му е дъщеря/внучка, знаела къде точно е, но не казвала. Бе да правят каквото искат!
Едва изчаках Нева Балникова да се върне от откриването на изложба с нейни бижута в Берлин, и си взех от нея един шантав пръстен от серията Rock Rings с медно покритие за малкия си пръст. Толкова ми харесва, че го слагам вечер до възглавницата си.
Колебая се къде искам да отида веднага. За старата ми мечта Санкт Петербург с Ермитажа е малко студено точно сега, но Иран... Много ми е влязъл в главата, а и сега да се отиде там е по-лесно. В януарския брой на EVA готвим нещо специално за страната, а междувременно разгледах отново любимите ми снимки от харема на шах Иран Насир ал-Дин, който управлявал в средата на 19-и век и очевидно бил фетишист на тема мустаци и тенис чорапи. Всичките му жени са с мустаци и тенис чорапи. Трябва да пробвам как ми стоят.
Путин много харесал романа „Вера“ на младия Александър Снегирьов и го бил прочел три пъти. Е, щом и Путин... Сега и аз ще го чета, но се надявам да го разбера от първия път.
Герой на седмицата: студът. Още не мога да сложа ботуши и ходя с боти, защото още усещам пясъка между пръстите си. Обаче нямам против студа, той ми дава усещането за нормалност, а и стискам палци на онези големите момчета и момичета – белите мечки, за които студ и лед означават нещо вкусно между лапите. И не е кока-кола.
Цитат на седмицата:
Да, аз си пъхам носа. Наистина го пъхам. Ако вежливо си стоим настрана и чакаме нещата да се случат, нищо няма да се случи. Понякога човек трябва да си пъха носа. И не само носа, а и ръката, после и другата, а ако вратата едва се открехва – обувката и рамото и дори онази работа да си пъха понякога, и то да я пъха както трябва. Защото далече от пишока, далече от сърцето. Това е любовта.
Меир Шалев от „Момчето с гълъбите“, ИК „Колибри“
