В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Милена Попова и "Нейните 7"

Моята дума на седмицата: подарък!

7 Докато разглеждах календара на Pirelli за 2017, сниман с идеята да се противопостави на "фалшивите стандарти за красота", и се възхищавах на смелостта на жени като Джулиан Мур да застанат пред обектива (почти) без грим, се сетих за една сентенция на любимата ми Франсоаз Саган. Ето, подарявам ви я: "Има време, когато една жена трябва да е красива, за да бъде обичана, а после идва времето, когато трябва да е обичана, за да бъде красива." Така ли стои и въпросът с мъжете? Категорично не. При тях сентенцията трябва да се трансформира така: Има време, когато един мъж трябва да е достатъчно умен, за да бъде обичан, а после идва времето, когато трябва да е обичан, за да не върши глупости. Смелостта при мъжете и жените е различна. Когато на един мой приятел подарих за 50-ата му годишнина „Добър ден, тъга”, той се обиди. Иди ги разбери мъжете.

6. Защо ли въпросът с възрастта винаги ме обсебва не около рождения ми ден, а около Нова година? Може би защото около рождения си ден не е толкова трудно да скриеш цифрата, но няма как да скриеш цифрата, която се появява изписана с фойерверки. Признавам обаче, че все повече започвам да вярвам в едно абсолютно клише: душата не остарява. Докато работех над текст за Кармен дел Орефис за януарския ни брой - това е онази магнетична 85 годишна жена с бяла коса и хипнотизиращо красиво лице от рекламите на Philipp Plein - се питах какво е онова, което поддържа душата млада. Любопитството? Инжекциите с ботокс? Преданият мъж с големите годежни диаманти в джоба? Пътешествията? Любовта, дори понякога измислена? Ето ви моят отговор: лекото сърце, толкова леко, като перце от крилото на ангел. А ето и още един пример за неостаряваща душа: Зелда Каплан, онази знаменита нюйоркчанка, която почина на 95 години на първия ред на едно модно шоу по време на американската седмица на модата през 2012. Какъв подарък от съдбата!

5. Има едно нещо, което решително подпомага лекотата на битието и кара сърцето да лети: превъзходният сладкиш. Тази седмица съм пристрастена към едно облаче от бял шоколад и сметана с карамелизирани ябълки. Намерих го в едно миниатюрно кафене между Киноцентъра и Драгалевци, наречено Ishy. Най-добрите кроасани в София, еврейски сладкиши, пресен хляб, ароматен чай, поднесен в чугунен чайник и стъклени чаши и придружен от пясъчен часовник, хем да отмерва времето за запарване, хем да напомня за безвремието.

4. Тази седмица приключих с коледните подаръци. И се поздравих - все по-малко се чувствам зависима от някакви предразсъдъци, стандарти и очаквания. Подаръците ми са малко странни - например готварската книга на Салвадор Дали, поръчана в аmazon, бутилка домашен органичен зехтин с ръчно правен етикет, запушалка за шише с код и т.н. Важното е да подадеш не просто опакован подарък, а искрица, която да запали пламъче в очите на другия. Моите подаръци обаче са нищо в сравнение с подаръка на една непозната жена, която срещнах в открития басейн на Панчарево миналата неделя, когато слънцето ни подаряваше последните си топли лъчи. Тя плуваше с детенце на гърба си, незрящо. Плуваше с усмивка и с любов му говореше. Подаряваше му света. Това се казва подарък.

Както всяка година, аз ще си подаря по Коледа селекция любими стари филми. Винаги, ама винаги гледам „Хавана”, I can`t stop loving you, Робърт Редфорд! Затова ще гледам пак „Отвъд Африка” и „Такива, каквито бяхме”, с него и любимата ми Барбара Стрейзънд. А новият филм, който чакам с нетърпение да видя е „Хулиета” на Алмодовар. Алмодовар е като Дядо Коледа, пълен с изненади, хем не вярваш, че съществува такава личност, хем светът ти не е завършен без него.

3. „Мост към Кристо”. Не успях да отида на плаващите кейове тази година и се чувствам като човек, който е зяпал телевизия, вместо да наблюдава на живо Халеевата комета. Но изложбата във Vivacom Art Hall, която се откри тази седмица (и ще продължи и през януари) щедро ми подарява усещането, че съм била там, на кейовете. Няма нещо по-красиво от това да си свидетел на осъществяването на нечия мечта. Надявам се моите мечти да не се изгубят някъде по пътя, а да се превърнат в плаващ кей, по който с наслада да премина на другия бряг.

2. Зимното море! Моето спасение, моето вдъхновение, моята представа за вечност. И тази седмица изтри сълзите ми, успокои душата ми, нахрани очите ми. Варненският плаж, със стотиците лебеди и хората, които ги хранят с част от обяда си, остана в сърцето ми. Ходя по студения пясък, дишам море, размишлявам и се усмихвам. Значи не съм на работа.

1. Ярмулката на Фарел Уйлямс на модното ревю на Chanel преколекция 2017 в парижкия хотел Риц. Шапчицата на главата му, която подозирам е Chanel, се нарича кипа на иврит и ярмулка на идиш, което идва от арамейската дума за "страх от Бога". (Вкусна дума е тази ярмулка, някак ми напомня и за други вкусни думи като топлинки, милинки и марудник.) И така певецът демонстрира, че " страхът от Бога" може да се носи и като моден аксесоар, стига да намигнеш закачливо на света и да продължаваш да бъдеш себе си, както казват съквартирантите в едно шоу. А това е свобода - да бъдеш себе си, най-големият подарък, който можеш да си направиш.