В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Милена Попова и "Нейните 7"

1. Дума на седмицата: hugge. На български думата е преведена от датски като хюга, но можете да я срещнете и хуга, хидже, хюуга, хуге… С хюга датчаните наричат много неща – споделени моменти на уют, комфорт за душата, красиво преживяване, изкуството да създаваш атмосфера на удоволствие, като например да пиеш какао на светлината на свещи. И всички тези неща водят към едно - способността да намираме парченцата щастие в парченцата живот, които Съдбата подарява и да ги изживяваме на момента. Да се чувстваме обичани, защитени, да се наслаждаваме на всеки миг без напън и без да губим себе си. Не е необходимо да запомняме как се пише тази дума. А да приемем философията на Мечо Пух, който на въпроса как се пише „любов” отговаря: тя не се пише, тя се чувства.

2. За мен хюга не е само да се позиционираш под сянката на салкъма с биосироп от бъз в ръка и да слушаш птичките. Моята душа е в равновесие, когато се вълнува.

Любим мой вид „хюгане” е да отида сама в някой киносалон през седмицата, в ранния следобед, и да потъна във филм, който ме завладява, разсмива, разплаква, пречиства.  „Лъв: Стъпки към дома” беляза тази моя седмица. Здравата си поревах – не, защото във филма има сцени на насилие или бруталност, а заради усещането колко крехък и подвластен на Съдбата е човешкият живот, как Тя може да те изтръгне с корените като беззащитен стрък трева, да те вдигне в урагана на чувства и събития, за които не си готов, да те запрати на другия край на земята, с друга самоличност, други родители, друг живот… Истинска история - разтърсваща, трогателна, пречистваща, смиряваща - е разказана в този филм. Цяла седмица, когато вечер затварях очи, в мрака продължаваха да ме гледат черните очи на Суни Павар, момченцето, изиграло главния герой. Въпреки че не успя да влезе в Щатите на премиерата на филма, заради тръмпотията на новите закони, то влезе в сърцата на милиони хора по света, включително и в моето!

3. Загадъчни черни очи ме гледат и от портрета на Хю Хефнър като млад. Ето как пък стигнах до тази негова снимка.

Любим вид „хюгане” за мен е и понякога в къщи, в края на някой турбулентен ден, да легна късно вечер с детски приказки в ръка. Обожавам ги! Преди няколко дни обаче си легнах не с приказките на Братя Грим, новото великолепно издание, а с винтидж екземпляр на списание Child Life от 1939г. (да, 1939!) от софийската книжарница Elephant на „Шишман”. Докато си купувах списанието, се заговорих с един от собствениците й - чаровния млад енциклопедист Рубен Лазарев. От него нучих, че в това семпло и благоприлично списание, предназначено за родители и за пораснали деца в Щатите, е започнал кариерата си… Познайте кой! Самият Хю Хефнър, създателят на Playboy. Е, не е ли странна Съдбата? Всичко е започнало толкова невинно. При Рубен, впрочем, могат да бъдат поръчани стари броеве не само на Playboy , Time, National Geographic, Rolling Stone, Vogue от преди Втората световна война до днес, но и на американски комикси от 60-те и секънд хенд манга. Бих предложила да замените свещите в любимата комбинация на хюга и да опитате чаша какао с някой от тези комикси. Великолепно изживяване! Истинска хюга.

4. Създателите на наръчника по хюга не пишат какво място определят на патриотизма сред приятните изживявания. Но аз бих го наредила сред първите пет, особено тук на Балканите, където любовта към Родината е превърната в доходна професия от стотиците доморасли политици. Затова се почувствах много хюга, когато гледах в късните репортажи по телевизията как ученици от Варна правят флашмоб, посветен на Националния ни празник 3 март. С разноцветни светлини от телефони, над които поставят бял лист, те изписват тази велика дата в историята ни. Такива деца ми връщат смисъла и ме карат да се събуждам с надежда.

5. Най-добрите хюга моменти, пише в наръчника, са онези, прекарани с други хора. Бих допълнила наръчника в частта му за офиса и с още едно велико удоволствие: да работиш години наред с най-близкия си приятел. Така, както работим в ЕВА почти 20 години аз и Ваня, моят най-добър приятел и най-добрият човек изобщо, когото познавам. Минахме през години на бясна работа, напрежение, купони, периоди на мързел и сръдни, пренасяне в различни офиси, различни социални кръгове, сътресения, гняв, лутане и въпроси, отглеждане на чифт синове и от двете страни, превъзпитание на мъже, роднини и млади журналисти, пътешествия и неочаквани открития за другия. Даже някак си всичко е ясно, няма нужда от думи, понякога не се забелязваме вече. Но има моменти, когато усещам в общата ни стая една чиста и светла енерги, и се чувствам много щастлива. Пардон, много хюга. Потапям се изцяло в този безценен миг.

6. Не намерих в наръчника по хюга и едно друго велико удоволствие за мен: да наблюдавам на живо модните дефилетата по време на Миланската седмица. Години наред бях част от пъстрото стадо на модните журналисти в Милано и чаках с разтуптяно сърце да изгаснат светлините и да гръмне музиката, отбелязваща началото на дефилето. Вече мога да гледам ревютата в интернет, а и ми се струва, че чистото изкуство в модата отдавна е победено от маркетинга и екселските таблици. Но искрено съжалявам, че не можах да гледам на живо невероятното шоу на Dolce&Gabbana, пищен празник за сетивата, дори за това, че щях да се почувствам ужасно хюга, аплодирайки нашата нова национална гордост Григор Димитров на червената пътека.

7. А ето я и малката книжка, която цяла седмица ме забавлява и вдъхновява, без да ме променя, назидава или озадачава: „Малък наръчник по хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот” на Майк Викинг, издателство „Хермес”. Ето и един любим цитат от нея:

Няма нищо модно, скъпо или луксозно в чифт грознички вълнени чорапи хюга и това е ключовата характеристика на самата същност на хюга. Шампанското и мидите могат да бъдат наречени по много начини, но хюга не е един от тях.

Избрах този цитат в случай, че се чудите дали чифт обувки от Dolce& Gabbana са хюга. И аз се чудя, но това няма значение. Зависи от гледната точка. Приемам ги за хюга. Но не се отказвам и от чифта грознички вълнени чорапи, с които обикновено в зимните следобеди се свивам на диванчето и чета онази книжка, която дълго не мога да забравя, а над Витоша вали сняг като перца от крилете на ангел.

Всъщност какво друго е хюга в най-широкия смисъл, ако не добро здраве и лоша памет? А, да и какао на свещи.