Спомням си как се почувствах, когато през 1997 г. гледах „Трейнспотинг“ на Дани Бойл по едноименния роман на Ървин Уелш. Все едно някой злодей шегаджия беше инжектирал в невинната ми кръв свръхдоза от странно вещество – хем отблъскващо, хем пристрастяващо – което ме държа дни наред в състояние на ступор, с шокирани сетива. Не че ми достави удоволствие да гледам вечно надрусаните типове, на които им се случваха всякакви неща на ръба между хероиновата реалност и истинския живот. Комедийната актриса Лили Томлин беше казала: Когато не можеш да се справиш с наркотиците, опираш до реалността. Ето такива бяха героите на „Трейнспотинг“. Беше просто като юмрук във физиономията, кошмар наяве, обаче абсурдно забавен кошмар. С този филм изгря звездата на Юън Макгрегър (Рентън във филма), който след това направи бляскава холивудска кариера, на Робърт Карлайл (Бегби), който и до днес е един от най-обичаните британски актьори, на Джони Лий Милър (Сик бой), който точно тогава е женен за Анджелина Джоли, на Юън Бремнър (Спъд), който след това се снима във филми като „Голи“ на Майк Лий, „Гепи“ на Гай Ричи и др. Но с „Трейнспотинг” най-вече започна пътят към върха на самия Дани Бойл, който по-късно взе Оскар за „Беднякът милионер“ и направи филми като „Плажът“, „127 часа“, „Стив Джобс“.

„Трейнспотинг“ даде старт и на големия ренесанс на британското кино през 90-те, довел до настоящата ситуация – в момента Великобритания е нещо като европейския Холивуд и именно на Острова се снимат някои от най-добрите американски сериали и филми. И макар критиците да наричат „Трейнспотинг“ маниакален, опасен, филм-дрога и т.н., всички са единодушни, че е емблематичен.

Цялата тази предистория е за да разберат онези, които по времето на първия „Трейнспотинг” са били все още бебета, защо 20 години по-късно „Т2 Трейнспотинг“ е толкова чакан филм. Важна е и за да стане ясно защо фактът, че българската актриса Анжела Недялкова се снима в него, при това в главната женска роля, е толкова щастлив и за нея, и за нас (гледали сте я в „Източни пиеси” на Камен Калев, „Аве“ на Константин Божанов, „Пътят към Коста дел Маресме“ на Иван Ничев, сериала „Връзки“ и холандската продукция „Райска стая“ на Йост Ван Гинкел). Защо е толкова страхотен този факт, толкова вълнуващ, че прилича на приказка. Или както на няколко пъти ми каза Анжела: Сюрреална история, какво да ти кажа!

Представяли сме ви Анжела Недялкова два пъти – по повод дебютния й филм с главна роля „Аве“ и по повод страстта й към моторите. Анжела все още кара мотори. Все още обича да се катери. Все още изглежда на 16 (още повече когато си поръчва шейк със сладолед и ти казва, че не пие никакъв алкохол). Все още – макар и по-рядко, надяваме се – я връхлетява импулсът да избяга от кастинг. Все още притежава тази особена комбинация от безгрижна усмивка и сериозни, вглъбени очи, от невинност и някаква детинска, хлапашка спонтанност. С тях ли е спечелила Дани Бойл? Не знам, тя самата ще ни разкаже.

„Знаеш как започнах – Камен Калев ме спря случайно на „Раковски“ и ми даде малка роля в „Източни пиеси“. И сега изведнъж – аз, Анжела от България, снимам в „Т2 Трейнспотинг“ – така Анжела се опитва да ми опише възхитителния шок, който преживяла, когато разбрала, че взима ролята. Тук трябва да кажем, че това не е от типа роли, при които наш актьор се мярва за пет секунди в левия ъгъл на кадъра в 28-ата минута например, нито е анонимното момиче с две реплики, което убиват още в самото начало. Макар че във филм на известен режисьор с участието на големи звезди дори за подобни роли се води истинска битка. Анжела е в главната женска роля в продължението на „Трейнспотинг“. И по сценарий си е българка, дори има монолог на български.

А в сцената, която аз условно наричам „В легло с Юън Макгрегър“, дори се различава емблематичен за родината ни продукт като буркан шипков мармалад. Анжела ми казва, че тя самата няма нищо общо с мармалада. Хора от екипа обиколили магазинчета със стоки, държани от българи, и „заредили“ кадъра с всякакви знакови за нас артикули.

Добре, питаме се всички ние – как става това? Как „пробиваш“ в тези среди и на това ниво? Как Анжела, влязла в киното абсолютно случайно и така и не завършила до ден-днешен актьорско майсторство, спечели главна роля във филм на Дани Бойл?

Срещаме се с нея, за да ми разкаже как. „Много трудна беше тази 2016, добре че свърши“ – казва ми най-изненадващо тя още преди да съм я попитала каквото и да било.

Защо 2016 да е била трудна за теб? Не е ли по-скоро суперуспешна, направо велика?

Не беше просто трудна, а много трудна, направо преломна – особено в личен план. Случиха ми се неща, които ме промениха. Пораснах. Все пак важното е, че оцелях.