199 думи за първата любов

Първата любов е като едра шарка – оставя следи завинаги

28 March 2017

 

Никога не се срещнахме отново

Людмила Филипова, писател

Първата любов се помни сякаш е била вчера. При мен долетя вечерта на 31 декември, на прага на новата 1989 г. Без да усетя, от дете се бях превърнала в момиче. Бях на Велинград в една почивна станция с родителите си. С група приятели се забавлявахме по детско-тийнейджърски, скрити от възрастните. В един момент заиграхме на шише. Случи се така, че и аз трябваше да целуна едно момче. Първата ми целувка. Но не беше просто целувка, а особена... истинска. Помня, че в онзи миг всичко в мен се преобърна. Почувствах се по най-странния начин. Промени се изцяло и начинът, по който мислех за това момче. Докато вечерях с родителите си, изпитвах непознато силно вълнение и нямах търпение да го видя отново. Танцувахме заедно, а на сутринта всеки със семейството си пое към София. Една година броях месеците да го срещна пак идната зима в същата почивна станция – беше семейна традиция. Така дойде и 10 ноември – първата ми мисъл в онази нощ бе, че повече няма да се върна в онази почивна станция и няма да видя момчето. Никога не се срещнахме отново. Но историята вдъхнови срещата и влюбването на главните герои в първия ми роман „Анатомия на илюзиите“. 

Завари ме в гимназията

Криско, музикант

Разбираш, че е било любов, след като приключи. Защото докато си влюбен, си малко замъглен. Това е единственото чувство, което може да бъде по-силно от самия теб. Човек може да се влюбва безброй пъти, практически по-често в неправилни хора... Затова се разделяме с тях и търсим следващата любов, като се надяваме да е последната. Звучи приказно да се ожениш за първата си любов, но аз съм на мнение, че трябва да имаш поне няколко връзки, за да обогатиш и уравновесиш емоционалния си статус и да го предадеш нататък.
Моята първа любов се появи, когато бях на 17, и продължи малко повече от две години. Завари ме, докато бях ученик в гимназията. През летата тя ходеше да работи на морето – и аз... заради нея. След като завърших, се преместих в София и така лека-полека пътищата ни се разделиха. Останахме приятели, но не като клиширана фраза, която си казваш, когато се разделяш с някого и повече не се интересувате, а наистина. Чуваме се и до ден-днешен и сме истински приятели. Любовта е толкова силно чувство, че ако не е споделена, може да погуби човек. Затова се влюбвайте от сърце, но не забравяйте, че мозъкът е много важен орган в тялото ви.

Не правихме секс една година

Васил Панайотов, писател

Когато й казах, че съм влюбен, тя отвърна, че това не е любов, а прищявка и скоро ще ми се отще. Нямах никакъв опит с любовта, но притежавах приличен опит в секса и усещах, че ако сексът е само щение, любовта е единствено възхищение. И аз не бъркам едното с другото. Бил съм влюбен само веднъж, в бъдещата ми тогава, бивша сега жена, и когато това стана, нямаше много общо със секса. Всъщност нямаше нищо общо въобще. Двамата не правихме секс една година. Започнахме с чиста платонична любов. Сексът се появи впоследствие, като логичен, но неочакван бонус. Появи ли се сексът, любовта се променя. Не става по-лоша или по-добра, става по-плътска, а в една утопия това ще я развали. Твърде много наслада има в плътта, твърде много неутолено желание, а така лесно може да се сбърка любов с лукративност*. Колкото по-малко плътска полза имаш от някого, толкова повече романтичен идеал има в теб. Естествено, това не може да продължи дълго, романтичност не значи античност, но макар и за първи етап на любовта да се смята плътта, в приказките поне има един етап преди нея, от който зависи дали за тази любов ще се пише, или просто ще се приказва.

* доходност, полза, изгода, от англ.

 

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР