Владислав Златинов, д-р Вет

Д-р Владислав Златинов, чийто пациент котаракът Пух стана медийна звезда с бионик протезите на задните си лапи, е изключително зает мъж. Едва успяваме да го докопаме за снимки, оказва се, че дори и в почивните дни той е в клиниката, Централна ветеринарна клиника до столичния зоопарк

Ваня Шекерова 19 април 2017

Снимка: Светослав Караджов

Малко преди уречения час за среща, който би трябвало да му е обедна почивка, докторът влиза в операция. Дълга операция. Докато трае тя, се изумявам от навалицата в приемната на клиниката – двамата обслужващи рецепцията непрекъснато с микрофон призовават: „Д-р Георгиев, морско свинче“, „Д-р Стоянов, куче“, „Д-р Шукерова за два заека“... И няма край, един излезе, двама влизат. Слава Богу, не всички стенат, вият или квичат от болка, някои са за контролен преглед, други – за рязане на нокти или за фризьор.

Към клиниката има хотелска част за придружителите от провинцията или от чужбина. В момента апартаментът е обитаван от семейство от Литва, чието куче е в реанимация след операцията.
Бях и там, в реанимацията, където се допускат близки на свиждане от – до. Трима души излязоха оттам просълзени. Предположих, че са стопаните на риж котарак, който бере душа, закачен за система в една от клетките. Просто той изглежда най-жалък, раздрусван от тикове, а очите му са отворени, но напълно безжизнени (така си представям героите на Стивън Кинг от „Гробище за домашни любимци“). Няколко кучета просто спят разжабени с изплезени езици.

Докато им състрадавам, д-р Златинов се размива от операцията, сваля си стерилната шапчица и остава само със следа от ластичето й през челото. Ами така ще го снимаме, това се оправя с фотошоп. Забелязвам шев на долната му устна и няма как да не попитам откъде му е. Инцидент в детската градина, не е от ухапване, отвръща и установявам, че чаровно зафъфля с-то.
Освен с котарака Пух, който все още е на стационарно лечение, т.е. на рехабилитация след протезирането, искаме от доктора да позира и с личните си домашни любимци. Той е донесъл кучето и котката си, както се оказа – също пациенти. Трогателно грозният сополив английски булдог Чарли бил единствен от котилото с вроден ортопедичен дефект и никой не го искал дори и като подарък. Взел го, оперирал го и сега си го гледа, макар той да замита леко с единия крак. Котката пък спасил от кучета, докато бил в някакво заведение и през стъклото забелязал безпризорната гадинка да се мотае между преминаващите хора и коли.

Не се удържам да отбележа, дали докторът е ерген, тъй като едва ли някоя ще го вземе с това „нефелно“ наследство. А той съвсем сериозно отговаря, че от доста години живее с приятелката си, на която благодари за огромното търпение. Въпреки липсата на време за личен живот, все пак по 12 часа работа 7 дни седмично.
По стените на коридора към приемното, което е и манипулационна, са разположени дипломи и сертификати – най-много на името на д-р Златинов. Ако бях куче и имах право на избор на екип, познайте на кого щях да се доверя.

На 35, д-р Златинов може да се брои за специалист по ортопедия и травматология, както и неврохирургия, при животните рядко се прави наместване, гипс, всичко е хирургия. Владислав Златинов е сред инициаторите на профилирането на ветеринарните лекари, член е на първата съсловна организация по ортопедия. Казва, че му е все по-интересно, захваща се с все по-сложни случаи на границата на невъзможното. Последният пример е Пух, неговата гордост. И докато го наблюдава как царствено стъпва с новите си задни лапки, разказва:
„Протезите със сигурност ще се износят, трябва да се сменят, затова са на винт върху имплантите. След ампутацията и костното вграждане на титаниевите импланти животното трябва да се научи да ходи, докато се изработят протезите. Ние му направихме временни протези, външни фиксатори, които изглеждат като кокили. С тях Пух си спомни как да ходи и си тренира мускулите. Като сложихме протезите, нямаше почти никакъв проблем. Единият крак му беше по-къс, беше драматично. Като при хората. Удължавахме го с външния фиксатор, не съм го срещал това никъде по света, затова смятам, че е наше ноу-хау. В повечето случаи каквото имаме като кост, го използваме. Но понеже краката са два, при голяма разлика ще се получи претоварване на единия имплант. Сега Пух само не бива да скача от високо. То и за нормална котка е проблем, като се метне от два-три метра, а той, като има бионика по него...“

Протезирането с бионик импланти е най-модерният вариант, внедрен първо в хуманната медицина. Използването му при животни подобрява дизайна на имплантите, което хуманните ортопеди заимстват по-късно. Първата такава операция е направена в САЩ. Във Великобритания методът е въведен от проф. Ноел Фицпатрик. Следва го по петите българинът д-р Златинов. Който доста се колебал дали да стане хуманен лекар, или да се занимава с биология. По средата била ветеринарната медицина и той я прегърнал. Прегърнала го и тя с безбройните възможности да помага на всичко, що щъка на повече от два крака на този свят. (Най-сериозният му пациент за 12 години практика, между другото, бил тигърът от зоопарка.)

„Ние сме развиваща се страна във ветеринарната медицина – казва д-р Златинов. – Но със случаи като Пух изпреварваме събитията. Имаме да извървим още път в подобряване на културата на отглеждане на животни. От етична гледна точка човек не бива само за да му е живо животното, да го мъчи, поддържайки го, или обратното – ако то може да се излекува, не е нормално някой да дойде и да каже кучето ми куца от пет години. Животното живее в изкуствен свят, който ние му създаваме, и ние определяме неговото битие. Така че ако то не е добро, не правим нещо както трябва. Оттам и проблемът с бездомните животни. Повечето от пациентите ми са такива, включително и Пух. Опитват се да го решат институции като организацията Let’s Adopt, която помогна за неговия втори живот, при това запазвайки качеството му.“

1 КОМЕНТАР
1
Лия
22 април 2017, 13:05

Дай Боже повече такива хора!!!

ТВОЯТ КОМЕНТАР