Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

23 April 2017

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Ирина Иванова и "Нейните 7"

1. „We're Not Gonna Take It” на Twisted Sister

Няма да е точно, ако кажа, че това незабравимо парче ме „докосна”. То изригна случайно от лаптопа ми, незнайно как и здравата ме халоса по главата - сякаш ми се беше ядосало, че съм го забравила. И докато крещях We’re not gonna take it (което най-общо може да се преведе като „Няма да се съгласим”), подскачайки из целия апартамент, изведнъж си припомних колко е хубаво да правиш нещата по твоя си начин. И колко е важно никога, за нищо на света да не се превръщаш в „родител” (като този от клипа имам предвид), да нахълтваш в сърцето на детето си, да налагаш твоя ред, твойте правила и твоите представи за света, за живота и за всичко.

2. Айнщайн и „Геният” по National Geographic

Може да се каже, че съм луда по Айнщайн. Освен че съм чела няколко негови биографии и съм гледала куп документални филми, се опитах да прочета и една книга, в предговора на която авторите обещаваха да разкажат на достъпен за простосмъртните език неговата теория на относителността. Оказа се недостатъчно достъпен за мен, но изчетох книгата старателно от кора до кора, надявайки се все някъде да включа за какво става въпрос. Е, не включих, обаче Айнщайн си ми остана голяма мания. Само като си представя, че преди около 100 години, без помощта на каквито и да било технологии е създал теория, която днес технологиите доказват! През тази седмица се състоя премиерата пред журналисти на първия игрален сериал по National Geographic „Геният” със страхотния Джефри Ръш в ролята на Айнщайн (очаквайте в майския брой на EVA интервю с актьора, направено от Станислава Кара). Сериалът изглежда суперинтересен, от 10 епизода е, а първият е тази вечер, 23 април, от 21:55 ч. Гордея се, че съм родена на една планета с теб, Алберт Айнщайн!

3. Най-ужасното караоке

„Трябва да се пробваш. Без да мислиш за евентуален успех и без да се страхуваш от евентуален провала”– ми казаедин много близък човек по повод мои колебания и притеснения, които дори не бях споделила, но той интуитивно ги усети. Разговорът беше дълъг, но това бе есенцията. И понеже в живота всичко са синхронизации (психоаналитикът К.Г.Юнг нарича така онова, което ние наричаме „съвпадения”) няколко дни така се случи, че гледах онзи вече старичък филм „Сватбата на най-добрия ми приятел” с Джулия Робъртс, Камерън Диас и Рупърт Еверет. И там видях ето тази сцена, която и вие можете да видите по-долу. В нея Камерън Диас изпълнява най-ужасното и най-готиното караоке в историята на киното, защото е толкова влюбена в бъдещия си мъж, че е готова тотално да се изложи заради него. Понеже когато обичаш не ти пука дали ще успееш и дали ще се провалиш. И така реших да бъда като Камерън Диас и да се метна в новото нещо, дори с риск да се получи най-голямата ужасия на света.

 4. Как ми харесва да бъде

Вчера водих дъщеря ми на гости на нейна приятелка. Спуснахме се по ул. Париж и в момента, в който завихме по ул. Врабча видяхме ето този очарователен градски пейзаж. Поздравления за собствениците на страхотното Арткафе на „Врабча” 12B. Истинско удоволствие за очите е това, което са направили. А понеже съм пила и бира там, знам че не само фасадата е готина.

 5. Рим на ул. "Странджа"

На ул. „Странджа” в София – в отсечката между „Пиротска” и „Кирил и Методий” – има една мъничка пицерия „Pizza Italia”. Толкова е малка, че може и да не я забележите, но ако я забележите и влезете вътре, ще се запознаете с един невероятен майстор – пицар и ще опитате наистина превъзходни пици, които той прави пред вас с тесто без мая. Не си представяйте някакъв гранде майстор. Момчето, по-скоро младият мъж, е на не повече от 30 и е в България сравнително отскоро. Идва от Рим и почти не знае английски, а все още и българският му е силно ограничен, но доколкото разбрах е тук „по любов”. Нали е италианец! Има удостоверение за професионален майстор-пицар, издадено му в Италия, и можете да сте сигурни, че си го е заслужил. Пиците са наистина превъзходни, тестото е фантастично, а продуктите, с които работи – първокачествени. Понякога, но не всеки ден, прави и хляб, и много вкусна лазаня.

 6. Хип-хип, нови обувки!

Запознайте се с първите ми нови обувки за лятото. Черни каишки, една от които е със змийски принт, и много висока платформа. Описвам ги, защото снимката е самоделка, така да се каже, и я разберете нещо от нея, я не. За първи път не ми се налага да връщам обувки, които съм си поръчала по интернет, ура! Ще го схвана аз този онлайн шопинг! Все пак да не е теорията на относителността!

 7. Марк Аврелий, "Към себе си", книга 7/57

Изминали са 19 века или цели 1900 години от написването на тази малка книжка – философския дневник на римския император от II в. Марк Аврелий. Мисли, които той записвал вечер, след като се завръщал от бойното поле – а той почти непрекъснато си бил там, понеже между161 -180 г., когато управлявал, непрекъснато трябвало да воюва, за да защитава северните граници на империята. С някои изключения думите на този велик мъж са пропътували 19-те века до нас, без времето да промени нито силата, нито блясъка, нито мъдростта им. И ето една от сентенциите, които прочетох там: „Обичай единствено това, което ти се случва и което е вплетено в съдбата ти. Има ли нещо по-подходящо?” (издателството е Кибеа, а преводът от старогръцки е на Богдан Богданов)

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР