Пол Найденов - третият пол

Ако момчетата са кученца, момичетата – котенца, аз съм зайче. Така Пол Найденов обяснява на децата си своята идентичност. Той е това, което е известно като трети пол

Ваня Шекерова 15 юни 2017

Снимка: Александър Осенски

Самоопределя се като мъж и съвсем не случайно е избрал името Пол, но по документи е жена със същата фамилия. Живее с Моника Писанкънева, активистка на ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсекс) движението, което ме навежда на мисълта, че Пол би трябвало да е лесбийка. Но тъй като е мъж, а живее на семейни начала с жена, би трябвало да е по-скоро хетеросексуален. Освен това е и баща! А желанието да промени името си официално от женско на мъжко дали пък не го характеризира като транссексуален? Съвсем се обърках, но то е защото се опитвам да му сложа етикет, да го вкарам в някаква категория. А Пол е извън всякаква устойчива социална или биологична конструкция – интерсекс човек.

Вероятно съм позакъсняла, но за първи път чух това определение във връзка с лекоатлетката от ЮАР Кастер Семеня, която стана олимпийска шампионка на 800 м в Рио. Високите й нива на тестостерон, доказани с тестове, предизвикаха бурен протест сред конкурентките, че Семеня получава нечестно предимство. Две от финалистките на 800 метра в Рио заявиха, че смятат класиранията си с едно място напред, тъй като Семеня може да не е мъж, но не е и жена. Високо се заговори за третия пол, генетичната мутация, определяща се като интерсексуалност. А Кастер Семеня, която бе корица на южноафриканското ELLE, в края на миналата година се ожени за друга лекоатлетка от ЮАР, Виолет Расебоя, поемайки ролята на мъжа в семейството.

фотография Александър Осенски

Преди да се срещна с българския представител на интерсекс хората Пол Найденов порових в нета и прочетох малкото, написано за неговия случай, валидно и за някои от другите като него.

Пол е диагностициран със Синдром на андрогенна резистентност, известен като Синдром на Morris. Това е състояние, влияещо на развитието на мъжките полови белези, дължащо се на дефект в рецепторите за андроген (хормон, който стимулира активността на мъжките полови органи и подпомага развитието на вторичните мъжки полови белези) и резистентност към действието на андрогена.

Бебетата със Синдром на Morris имат тестиси, скрити в коремната кухина. Липсата на стимулация от страна на андрогена още пренатално води до смущение в развитието на външните полови органи и те се оформят подобни на женски. Едновременно с това запазеното отделяне на друг хормон от наличните тестиси не позволява развитието на вътрешни женски полови органи като матка, маточни тръби, яйчници, т.е. влагалището завършва сляпо. При частичните дефекти според степента на резистентност към андрогена смущенията варират от уголемени женски гениталии до дискретни нарушения в мъжките.

Интерсекс състоянията се смятат за вродени аномалии, в огромната си част не са опасни или животозастрашаващи и нямат нужда от лечение с хирургически и хормонални интервенции, в голямата им част извършвани без информираното съгласие на интерсекс детето или родителите му, които дори не подозират какви са дългосрочните последствия за здравето на децата им.

Някои от лицата, родени с различни интерсекс състояния, са с неопределен физически пол – това знаем с днешна дата. Но преди 47 години, когато се родил Пол, родителите му не устояли на натиска да го кръстят с женско име, вероятно много объркани и от това, което чули от лекарите – че макар да не изглежда като момиче, е момиче и нещо не му е съвсем наред. Какво точно – така и не им обяснили. А тогава дори и не бяхме чували вица: „Какъв е полът на внучето? – питат един дядо. А той отвръща: Знам ли, като порасне, само ще се определи.“

„Ако можех, бих предпочел да съм хермафродит, но при хората не е възможно“, казва Пол, с когото при среща очи в очи се усещам като с нищо подобно – излъчването му не е нито на мъж, нито на жена, от него повява само една огромна, топла, но някак си неутрална интелигентност. „Интерсекс хората се самоопределят и като мъже, и като жени, огромна част от тях живеят като обикновени мъже и жени, хетеро или хомосексуални, някои – като транс мъже или жени. Използването на думи, включващи в себе си под каквато и да е форма хермафродизъм, ги изважда от рамките на нормалността.“

Според данни от Холандия 1 на 200 деца е родено с някаква форма на интерсекс – нетипични вътрешни или външни полови белези, а това означава, че интерсекс се среща по-често от червената коса например
„Аз не изпитвам необходимост да се определям като мъж или жена, но документално нямам друга опция. А в документите ми дори не е отразен биологичният ми или генетичен пол. Това, което пише, е нещо решено служебно“, казва Пол Найденов. От 2014 г. той иска по съдебен ред да смени името и пола в документите си за самоличност. Забележете, в документите, не да си прави операция за смяна на пола. „В обществените нагласи полът се определя не от социалната роля, а от тялото на човека. Бих се притеснил от съд, който сменя телесния пол, тъй като това е хирургическа операция, а не съм сигурен, че съдиите са добри хирурзи. В българското право съществуват два пола – мъжки и женски, и то при условие че има хора, които биологично не принадлежат към нито един от тях. Ако тялото определя това, което пише в документите, аз съм „за“ да има /мъж/, /жена/ и /Пол Найденов/. Ако обаче в тях се отразява социалният пол, с който човек се идентифицира, тогава моят избор е в документите ми да пише мъж.“

Отнело му повече от 20 години да заяви открито, че е интерсекс и че се самоидентифицира като такъв. Нарича се Пол от 15 години, преди това още от детството са му казвали Павка. И на среща на випуска никой не бил изненадан, че е направил подобна стъпка, най-нормалната за него.

Пол твърди, че е бил кастриран под предлог, че го оперират от ингвинална херния. Родителите му повярвали, че кастрацията може да направи детето им дъщеря – като всички останали – и приели то да бъде подложено на мъчителни процедури и хирургични интервенции. Пол е изтрил от паметта си този ужасен и недотам кратък епизод от детството си. „Значителен брой интерсекс хора се налага да живеят с посттравматичен синдром – също като жертвите на изнасилване, на катастрофи, войниците, оцелели във войни... Един от основните симптоми на този синдром е амнезията. Аз не помня почти нищо от това, което са правили с мен.“ А то е нещо като това да превърнат един заек в коте или куче – да му изрежат ушите, да направят четирите му лапи с еднаква дължина, да му избият дългите зъби, да му наставят опашката... Изобщо не е смешно, а много и болезнено, и унизително, затова паметта милостиво го изтрива.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР