Моите 7

Седем неща, които ме докоснаха през последните седем дни

eva.bg 28 May 2017

"Туин Пийкс" 25 години по-късно - чакането си струваше.

Снимка: Showtime

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Деяна Ангелова и "Нейните 7"

1. „Туин Пийкс“ се завърна!!!! Колко време го чакам този сериал, колко сови изгледах под лупа в опит да разбера какво са всъщност. Но единствено маестро Дейвид Линч може да даде отговор на тази вечна мистерия, а съдейки по първите епизоди, не съм сигурна, че е в настроение да го направи. В съзнанието на този човек нищо не е такова, каквото е и затова го харесваме толкова. Спускайте червените завеси, време е за чаша ароматно кафе! Чакането си струваше!

2. Тези дни открихме сезона на дините. Противно на скептицизма ми, се оказа изключително сладко и сочно парче, купено от кварталния магазин. И докато гледах как съпругът ми старателно отбира за детето само сърцето на динята, си спомних за онзи цитат на Станислав Стратиев, който ме разтърси истински, чак когато станах майка:

Когато бях малък, сине, баща ми ми даваше сърцето на динята. И когато пораснах, пак посягах към него. Разбрах, че съм станал баща, когато за първи път не аз изядох сърцето на динята, а го дадох на тебе, сине. Не на динята, сине, не на динята. Моето сърце ти давах, както някога моят баща на мене. Ако дините в Канада имат сърце, дай го и ти на сина си, когато се появи. Ако и той го даде на сина си – значи е българин.“

3. Отиде си Крис Корнъл. Самоуби се, обеси се. Неочаквано и изненадващо. Поне за нас, феновете му, със сигурност е така. Оказва се, че и за съпругата му е било също толкова неочаквано и изненадващо. Не била видяла признаци на депресия, на склонност към самоубийство. И понеже живеем във времена, в които „всяко чудо е за три дни“, шокът от новината бързо отшумя, спряха да пускат негови песни във фейсбук, спряха с in memoriam постовете... Крис Корнъл си отиде преди седмица и в социалните мрежи вече е стара новина. Мен обаче продължава да ме преследва въпросът – какво кара човек, който на пръв поглед има всичко, да сложи въже на врата си...

4. Тази седмица беше тържеството на дъщеря ми за завършване на детската градина. От есента е ученичка. Край на беззъбите усмивки, следобедното спане, играчките в чантата. Идва ред на учебниците, домашните, момчетата, истинските проблеми. Готова ли съм за това? Не, не съм. И добре че животът не ни чака да станем готови. Поплакахме си всички – и учителките, и децата, и ние родителите. Да им върви по вода.

Попътен вятър, малка гъбке! Растеш толкова бързо, а аз така да искам да спра времето. Поне за малко. Добре че нямаме тази възможност, иначе какви ли бели щяхме да направим в желанието си да спрем мига.

5. Светът продължава да полудява... Манчестър, десетки загинали, десетки ранени, деца на концерт..., кой посяга на деца на концерт? Свършиха думите, с които да опишем възмущението, ужаса и потреса си. След всеки следващ атентат мълчанието ни сякаш става по-голямо. Онемяваме. Надявам се само да не е, защото свикваме, да не е, защото се примиряваме. Продължава да ме преследва усещането за апокалипсиса, който все по-нетърпеливо чака зад ъгъла.

6. Впечатлена съм, не, направо съм в ступор от интервюто на плеймейтката Николета Лозанова в последния брой на Playboy. “Много хора заспиват и се събуждат, гледайки профила ми в Instagram. Произвеждат се новини от всяка моя снимка, от всеки мой статус. Самата аз съм своеобразна медия. А защо е така ли? Ами, защото съм като мираж – не се натрапвам по събития, обрана съм в интервютата си, имам своето ефирно време и го оползотворявам успешно. Когато се появя някъде, то е дотолкова запомнящо се, че дълго време държи влага в буквален и преносен смисъл.“ Ти да видиш!!!

7. А покрай приповдигнатото настроение, което ме обзе, докато четях интервюто на Николета Лозанова (искрено се забавлявах, наистина), се сетих за едно също толкова приповдигнато видео с Ким Кардашиян в главната роля. И въпреки че после тя отрече да е забравяла детето си, онзи момент, когато на застиналото й от емоции изражение изведнъж се появява нещо като тревожност, ме кара да си мисля точно обратното. Убедете се сами.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР