Испанският национален балет

08 юни 2017

Дори само заради начина, по който стъпваха балетистите на сцената, заради стойката, излъчването, погледа им, заслужаваха да им се стане на крака. Дори най-простото, уж случайно движение ти показва, че тези хора цял живот са работили, за да се получи тазвечерния спектакъл и той да е толкова майсторски и изпълнен с такава лекота. Както в един филм лично аз ако не повярвам на погледа на актьора, не ме интересува нищо друго, а когато повярвам - всичко друго е само бонус и надграждане, така и тук - най-простото движение, позицията на тялото, овладяната свобода казват много, казват всичко.

Да не говорим каква постановка на ръцете имат всички балетисти от трупата - изумителна! Как си владеят телата! Толкова висока класа!!! И никакво кокетиране със светлини, с разноцветни мъгли, стелещи се на сцената и други подобни шоу-елементи. Без пренавити страсти, без преиграване с „дуендето”, без нищо-нищичко демонстративно, показно, фалшиво (понеже когато става въпрос за фолклор, национална традиция – фламенко, сиртаки, български хора и ръченици, няма значение - кичът буквално дебне зад ъгъла, знаете). И в същото време изпълнителите от началото до края на двучасовия спектакъл  танцуваха с душа, с трепет, без помен от рутина. Дори превъзходните костюми все пак бяха просто костюми. Чист, висококаратов танцов спектакъл, който ме остави без дъх !

Докато гледах изпълнението на „Болеро” си помислих, че светът сигурно е създаден специално, за да може Морис Равел да напише тази музика. И че има надежда за нашия биологичен вид, след като негов представител е успял да улови в произведението си пулса на Вселената.

Великолепен беше този балет! Искам да го гледам пак.

 

ВИЖ КОМЕНТАРИ
ТВОЯТ КОМЕНТАР