Основните човешки терзания понякога ми се струват твърде монотонни. Или поне ежедневната проблематика, която остава, когато покривът вече не тече, има нещо за ядене и животът и здравето ти не са пряко застрашени, ако разбирате какво имам предвид.

Забелязал съм, че – с изключение на големите катастрофи – делничните нещастия са доста еднообразни. Той или тя изневеряват или се отегчават, отщява им се да работят, други балони от амбиция и мечти също губят формата си, времето скоро започва да не достига, семейството се държи неразбираемо и плашещо, приятелството бива отровено ей така, между другото, човек неистово се занимава с незначителни неща, докато непоправимото продължава безнадеждния си ход, гризат го чувство за дълг и вина и на всичко се слага неопределеният етикет „тревожност“ – проблем, на който човек рядко има време или смелост да даде определение. Аз знам. Възможностите да не се чувстваш добре в живота си са безбройни и ги познавам, винаги се повтарят, всяко разочарование в отделна кутийка. Вече би трябвало да съм обръгнал, да съм намерил най-накрая отговорите, но не съм. Няма подходящи отговори, нали? Затова човек просто слуша.

* Заглавието "Аз знам" е на редакцията. Откъсът е от разказа „Пътуване с лек багаж“, част от едноименния сборник на Туве Янсон, издаден от „Жанет 45“.

Туве Янсон (1914–2001) е със статут на национално съкровище в родната си Финландия, въпреки че пише на шведски – втория официален език в държавата. Зачената в Париж и родена в семейство на скулптор и художничка, тя се вдъхновява от близките си за създаването на поредицата за Муминтролите – детски романи с диаболично чувство за хумор за чудати същества, които илюстрира собственоръчно и които й донасят световна слава. Едва към 60-ата си година започва да пише романи и разкази за възрастни, като сборникът „Пътуване с лек багаж“ е най-представителният резултат от късното й творчество.

Дълги години Туве Янсон живее в проста дървена къщичка на каменистия остров Кловхарун – нарича го „гневен“, с партньорката си художничката Тулики Пиетила, като двете пътуват много из Европа.

И до днес най-хубавият сувенир, който човек може да си донесе от Финландия, освен спомен за къпане в студено езеро след сауна, са всевъзможни предмети – от чаши и чинии до тишърти и чанти, с изрисуваните от Туве Янсон изображения на Муминтролите.

За живота и творчеството на Туве Янсон може да прочетете в биографията й, написана от Буел Вестин и също издадена от „Жанет 45“.