Патрисия Каас: Емоциите ни учат да живеем

Дамата на френския блус пред EVA

Лилия Илиева 16 юни 2017

Снимка: Marie Paluszkiewicz за Ecran d'Art

Звъня в хотелската стая на Патрисия Каас в Амстердам в ден между концертите от настоящото й турне. Докато очаквам да чуя гласа й, си спомням за една от последните ни срещи, преди четири години. Беше след фантастичния спектакъл в зала 1 на НДК в подкрепа на албума Kaas chante Piaf. Дамата на френския блус дойде в София по покана на BG Sound Stage. По същото време на български излезе и автобиографията й „Сянката на гласа ми“ (ИК Сиела). Патрисия беше и корица на EVA. Преди да отлети, се срещнахме отново за кратко в хотела й. Бяхме с промоутърката на концерта Дима Молова и мениджъра на певицата Сирил Приер. След като си казахме „Довиждане“, Патрисия се качи в колата със Сирил, гушна бялата си булонка Текила, подарък от режисьора Клод Льолуш и докато се отдалечаваше, усмихната, ни помаха с лапичката на Текила.

Патрисия е много нежен, внимателен и мил човек. На сцената е огромна с таланта, женствеността и професионализма си, в личен контакт е земна, мъдра, човечна и чувствителна. Извървяла е пътя си от пограничното миньорско селце Форбах в Североизточна Франция и стъпка по стъпка е израснала до световната сцена сама.

През ноември 2016 г. излезе новият й албум – десетият пореден с оригинални песни. (Междувременно си спомняме „Кабаре“ с репертоар от 30-те и албумът й, посветен на Едит Пиаф през 2012 г., които представи и в България.) Новият й албум е кръстен на нея самата. На 28 юни в зала 1 на НДК предстои да го чуем. Турнето й, което започна през януари, този път включва 170 дати и ще продължи две години.

Чувам усмихнатия й глас от другата страна. Поздравява ме.

Здравейте Патрисия. Как сте в разгара на турне от 170 дати?

Много добре, въпреки че все още не съм го направила. По принцип е вярно, че правя дълги турнета. Е, разбира се при толкова дълга обиколка, аз съм човешко същество, случва се да съм уморена. По-трудно е. Естествено, има трудни моменти, моменти, в които си казвам, че вече не искам да се занимавам с това. Но когато се кача на сцената и се изправя срещу публиката и реалността... хората пред мен ме зареждат с толкова много енергия. И при мисълта, че са си купили билет, за да ме видят и да изкарат хубаво, усещането за този споделен момент ме изпълва и забравям умората.

Разкажете повече за концерта, който предстои?

Петима музиканти са с мен на сцена, няма хореография, както беше на предишните ми две турнета. Декорът е съвсем семпъл, напомня донякъде на интериора в моя дом. Пея нови песни и около 12 от най-известните ми отпреди: Entrer dans la lumière, Il me dit que je suis belle, Mon mec à moi, Mademoiselle chante le blues, Kennedy Rose и Une dernière semaine à New York.

Албумът ви е фантастичен! С много въздействаща музика, брилянтния ви глас и дълбоки и вълнуващи текстове. Темите са доста сериозни – атентатът в Париж през ноември 2015, инцеста, домашно насилие, хомосексуалната любов. Какво ви провокира да изберете тези песни?

Благодаря!! Да, това са трудни теми, повечето от които хората предпочитат да оставят зад затворени врати. Текстовете са наистина много дълбоки и вълнуващи и е подарък за мен да мога да ги изпълня. Песента Le jour et l'heure например може да е вдъхновена от атентатите, но тя е по-скоро за това, че драматичните събития, които разтърсват живота ни, отбелязват като стоп кадри и деня, и часа, в които са се случили. В същото време за добрите новини по-рядко си спомняме кога точно сме ги получили. Много вълнуваща е и темата за любовта в гей двойки. Има различни мнения за това дали трябва да се женят или не. Защо да не могат, ако се обичат, ако живеят с партньорите си? Според мен би трябвало всички да имаме равни права, още повече, че двама от братята ми живеят с момчета.

Новият ви албум носи вашето име. Обяснявате в интервюта, че е така, защото ви отразява такава, каквато сте сега? Чувствате ли се променена?

С възрастта, с времето, което минава и житейския ми опит започнах да се чувствам по-добре в собствената ми кожа. По-спокойна съм. Всичко ми изглежда по-просто и мога с по-голяма лекота да се докосвам до по-дълбоки теми. Човек расте в емоциите си. Те са тези, които ни учат да живеем. Избрах песните в албума си, без да знам кой ги е писал. Хубаво е да оставиш думите да живеят сами. А когато си преживял подобни чувства, те са се запечатали в гласа ти. Хората усещат, че си изпитвал това, което пееш и така емоцията се предава.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР