Начинът, по който открих Иван Юруков, приличаше малко на челен сблъсък във внезапно изскочила на пътя ми стена. Тъй като пропуснах сериала „Столичани в повече“, успехът му в ролята на Андрей Лютов ми беше убягнал. Открих го на сцената на Народния театър в „Майстори“ под режисурата на Петринел Гочев, където прави фантастичен Найден (номинация за Аскеер’2017!) – резбарят, който обича, мрази, ревнува, завижда в Шекспирова мяра, прекрасен и мерзък едновременно и... удивително приличащ на Брадли Купър с високото си чело, чуплива коса и изразителен нос. Веднага след това изгледах и новия му моноспектакъл „Пилето, което казва ку“ с негова режисура по сценария на Александър Урумов в Нов театър – НДК. След премиерата колежката му от Народния театър Теди Духовникова каза с целия блясък, на който са способни сините й очи: „Видя ли го Иван какво прави!“ А Иван прави много в тази история за малките хора – на сцената изглежда висок до тавана, емоциите му те залепват за стола, усещането е, че в залата сте само ти и героите му, а времето между началото и финала е сгъстено до минута.

Иван Юруков не е от хората, които обичат да дават интервюта, не изглежда и лек за общуване. Една от възможните причини изговаря близката му приятелка Ралица Бежан, която казва „Той си е маке, темерут“, имайки предвид произхода му от македонския край. Но добавя: „шие, шета, готви като бог и гримира“. В едно от качествата му ще можем да се убедим лично – Иван Юруков ни е поканил на обяд у дома си в стара софийска сграда, в подпокривен апартамент, превърнат от приятелката му архитектка в артистично и изключително уютно убежище.

Съвсем по скандинавски събуваме обувките си, за да влезем в жилището на Иван Юруков, в което светлината нахлува през многобройните прозорци, гледащи към населена с дървета, котки и буржоазна дискретност уличка и към няколко типични софийски двора, балансиращи между артистичност и запуснатост. Иван изглежда нетърпелив да започне да готви и ето че нароченият паламуд вече е нарязан на шайби и положен в отредената му тава.

Домакинът ни е професионално оборудван с престилка и остри ножове. Припомняме си един от епизодите на някогашния сериал „Разкази с неочакван край“, в който главният герой винаги точеше ножовете, когато отиваше в дома на любовницата си, докато накрая не се замисли кой точи ножовете у тях. И не беше той. В дома на Иван обаче се знае кой е отговорен за изправността на оръдията на труда – приятелката му, която ненатрапчиво асистира при готвенето. Иван изглежда е свикнал да борави с оръжия от малък. „Един от прадядовците ми имаше пушка, беше доста по-висока от мен, когато ми я сложиха в ръцете, и хайде сега – стреляй. Сложиха ми пръста на спусъка и той ми защипа пръста.“

Леко разтревожени се оглеждаме за пушка в жилището – Иван ли не знае Чеховото правило, че окачената във второ действие на стената пушка задължително ще гръмне в четвърто. Слава богу, наоколо няма и следа от огнестрелно оръжие, само домакинът с миролюбив вид продължава да кълца пресни подправки за паламуда с портокали. Прави го доста сръчно. После поднася към носа си различни бурканчета с вид на джуджето Дългоноско, което търси билката „кихни сладко“ за баницата „Сюзерена“. Капитулира пред черния пипер, който много обича и слага дори в изключително здравословната напитка, която пие сутрин на гладно и с чиято помощ досега е избегнал запознанството с личния си лекар. „Лекарства не пия никакви“, казва Иван, който е привърженик на здравословния начин на хранене („не изпитвам глад за месо“), за да поддържа дома на духа си. Това и изгаряните в театъра калории са отговорни за формата му, защото иначе не обича много да спортува. Като малък е бил в спортен интернат, 7 години е тренирал в минералните басейни в родния си град Сандански, научава се на дисциплина и после... „с такова облекчение спрях да спортувам. Случва ми се да ходя да бягам понякога и след половин час вече ми е писнало. Но актьорът не трябва да прилича на Барби и Кен“, приключва той разсъжденията си на тема здрав дух в здраво тяло.

Междувременно паламудът с прилежащата му свита от зеленини и подправки е готов да влезе във фурната. „Дотук добре, казал човекът, скочил от небостъргач, докато прелитал край 52-ия етаж“, шегува се Иван, който е мил и разговорлив домакин, но все пак признава, че вкъщи предпочита да мълчи, защото на работа му се налага да говори много. Мълчанието може да каже много повече – в това вярва и героят му от „Пилето, което казва ку“, докато страда по напусналата го съпруга, избягала с друг, по-приказлив мъж.