Малдиви е архипелаг от малки тропически коралови острови, разпръснати сред тюркоазените води на най-топлия океан на планетата – Индийският. Мястото често е определяно като рай на Земята и с право, тъй като преобладават положителни емоции като щастие, спокойствие и наслада от настоящето. А един от най-хубавите Малдивски острови, който ме е дарил с някои от най-забележителните ми преживявания, е Барос.

Дори времето преди да посетя Барос беше запомнящо се, имайки предвид, че смятах снимките на удивителния подводен и островен свят за обработени. По какъв друг начин биха могли фотографите да уловят такива интензивни цветове и такова невероятно количество златна слънчева светлина?

Ваканция там не само облекчава стреса, но и вдъхновява незабравими спомени. Забързаният начин на живот, който водим в големите и замърсени градове, заобиколени от сгради, е направил усещането за свързаност с природата чуждо. На Барос, природата е всичко.

Слизайки от лодката бях посрещната от група усмихнати малдивци, които пееха на местния език дивехи и биеха барабани, и от кокосова вода, която пих директно от кокоса. Докато очите ми опитваха да погълнат различната природна картина, си спомням, че видях бунгалата със сламените им покриви, в които пребиваваха гостите, и се почувствах като част от група модерни корабокрушенци. Целият престой там представляваше един изцяло нов вид преживяване. Плуването в лазурната лагуна, разходката из острова по боси стъпала върху пясък, наподобяващ брашно, и усещането за галените ласки на слънчевите лъчи по кожата постепенно ме накараха да се отпусна и почувствам като различен човек.

Отсъствието на цивилизация и рутина е съпътствано от отсъствие на задължения и отговорности. Съответно, Малдивите са чудесно място и за медитация и йога и спомагат за постигането на, както се казва, здрав дух в здраво тяло. Дните ми на острова започваха с практикуването на тази 3 000-годишна индийска физическа и умствена практика - йога рано сутрин, седнала на пясъка, слушайки единствено плискащите се океански вълни и усещайки нежния полъх на вятъра, докато слънцето бавно се издига в небето и го обагря в тонове като талантлив художник. Докато бях на този остров осъзнах до каква степен ежедневието ангажира съзнанието ми и не му позволява да забави темпото. Когато средата се промени драстично и от цивилизацията се оказах в природата, забелязах как сетивата ми бавно се пробудиха и започнаха да усещат по-интензивно гледката, звуците, ароматите. Насъбралият се стрес и умора постепенно изчезнаха. Сякаш от Малдивската земя извираше живителна силна и тихо се преливаше в мен.

След това обикновено идваше ред на четене на увлекателна книга под слънчевите лъчи, преди да са започнали да парят. Малдивите са много близо до Екватора, и излагането на слънце би могло да бъде опасно за кожата, дори при нанасяне на слънчев крем с висок фактор. Затова е желателно да се използва 50 фактор крем и да се избягва печенето на слънце в обедните часове, когато пък съответно плуването в прохладната вода определено е изкушение.