Познавам един милионер

15 август 2017

Все не мога да преброя колко билборда по пътя към морето и обратно рекламират комплекс „Белия кон“ край Търговище. Реших да отида там, следвайки свое си влечение към мястото, където преди много години съм била на летен детски лагер. Сградата, където сме спали, сега е превърната в хотел, столът, където някога сме се хранили с вкусните манджи на готвача чичо Али, е ресторант. Установих, че сега храната пак е неописуемо добра, но думата ми ще е за обслужването и по-специално за едно момче, което се грижеше за нашата маса на терасата. Не зная дали ще ми повярвате, но Стефан Еленчев (прочетох името му на баджа) е от класата на сервитьорите в най-скъпите ресторанти и то не в България. Направи ни впечатление още като донесе менютата – вместо с обичайното отегчение ни посрещна с искрено внимание и загриженост за комфортното ни настаняване. Забелязахме, че е стил на заведението приборите да се донасят на масата в чиния, полупокрити с ленена кърпа, ястията да се сервират от правилната страна на седящите и то едновременно на всички. Но Стефан правеше всичко с изумителна елегантност, придаваща допълнителна стойност на обслужването. С вежлива заинтересованост, без да е сервилен. С достойнство, без да е дистанциран. Със сръчност, която не се учи в специализираните училища по хотелиерство и ресторантьорство. Не усещахме присъствието му, но се материализираше в точния момент, когато нещо от поръчаната храна и напитки привършваше, дори и само да попита дали всичко е наред и дали нямаме нужда от още нещо. Мъжът ми в прав текст му каза, че не е за тук и го посъветва да си търси място под слънцето някъде по широкия и цивилизован свят. Успя да изкопчи от него, че е завършил гимназия миналата година и е приет във Варна в техническия в някаква айти специалност. И че няма никакво намерение да напуска България, а да остане и до 37-годишна възраст да направи първия си милион. Тук.

Е, тоя ще стане милионер, убедена съм. Защото знае какво иска и как да го прави. Дори и в толкова непрестижната професия, която упражнява в момента, Стефан влагаше усърдие, ум, изобретателност и най-важното – страст. С помръкнала усмивка реагира на нежеланието ни да си поръчаме нещо сладко, след като дори повторихме поръчка от основните ястия – толкова бяха вкусни и фино презентирани, че не устояхме. Стефан ни предложи да ни разкаже десертите, пък да си помислим отново. Ама нали ги прегледахме в менюто. Нищо, той ще ни ги представи. И така ни ги разказа, леле мале, че не само поръчахме, ами ги и ометохме. Което всъщност е по заслуга на готвачката, не по негова.

И така, да знаете, че на едно място в България, далеч от стари и нови столици, в комплекс „Белия кон“ ще бъдете обслужени от най-прекрасния милионер, който лично аз съм срещала. От това ще ви стане по-хубав денят, по-ярко слънцето, по-гальовен вятърът, ще ви се посъживи вярата в доброто и в човека, а може би и в бъдещето, знам ли...

ВИЖ КОМЕНТАРИ
2
Нора
18 септември 2017, 15:39

Защо давате на момчето съвет да напусне България? Та нали момчето е такова, каквото е, защото е българче и обича Родината си! Тук се е родило, майка България го е изградила като човек, тя го е и отхранила. Трябва ли непременно да тласкаме бъдещето на "тази страна" навън, а после да се оплакваме, че тук не са останали читави хора? Докога с този начин на мислене, с този байганьовски нихилизъм? Докога?

1
Цонка Йовчева
16 август 2017, 11:08

Много съм радостна, че това което почувствахме ние на описаното място е представено толкова силно!Благодаря.

ТВОЯТ КОМЕНТАР