Бутан

Учение, демократично за времето си

Първото ми впечатление от Бутан? Кацнеш ли там, по стените на сградите, под формата на статуи, в магазинчетата за сувенири с големина от ключодържател до големи статуетки навсякъде веднага ще видиш изображения на пенис. Издигнат е в култ. Има си и манастир и музей. Всичко започнало през ХV век от един лама с по-свободни разбирания – Друкпа Кънли. Наричали го Божествения луд заради необичайните му методи за постигане на просветление. Традиционните начини за преподаване на будизъм му се стрували скучни и решил да ги промени. Как? С пениса си, който нарекъл Божествената мълния на мъдростта. С „мълнията“ учел хората на по-свободна любов – учение, демократично за времето си.

Харесвало му да се разхожда гол, да пие алкохол и да помага на жени в нужда да се освободят от девствеността си. Сдобил се с репутацията, че може да укротява опасни демони с пениса си, и основал манастир, за да извика плодородието в град Пунакха. С моя приятел се изкачихме до този манастир, който заедно с околността е превърнат в музей на члена. Вътре има хиляди рисунки и статуи на тази тема. Има и ресторант, с доста еднообразно меню – местните гледат по по-странен начин на месото.

Предимно вегетарианци са. В реките точно до манастира буквално не можеш да видиш дъното от пъстърва. Стеле се на килими и никой не я лови. Религията не позволява. И крави не убиват. И в същото време месо се предлага навсякъде. Внасят го замразено от Индия, заради чужденците. Те пък не са много. Бутан се отвори към света едва през седемдесетте години. Много държат на монархията, водят се кралство и сега имат млад крал и много хубава кралица. Според проучвания бутанците са на едни от първите места в класациите за най-щастливите нации в света. Наистина са суперщастливи. Живеят много спокоен живот, без много коли, без задръствания. Държат си на краля, на семейството. Повечето са будисти, по-малко са мюсюлмани и културата им много напомня тази на Индия. Имат много будистки храмове, рикши, но малко пътища. И тук пътуваш по пет часа, за да стигнеш до някъде.

Да проверим нощния живот

Заведенията са също изключително интересни. Ние веднага отидохме на дискотека, да проверим как е нощният живот. Много забавно! Целият интериор наподобяваше хоремага в село Хайредин през 1973 г. Това е моето село, във Врачанско. Оттам е баща ми. В дискотеката си представи столчета и дървен бар, оборудване за не повече от 10 000 лева. И – фраш! Пълно с млади хора, ние бяхме някакви дядковци. А те – облечени като от Илиянци, нямат кой знае каква мода, не са особено платежоспособни, но много весели, отворени към купона хора, искат да се забавляват. Някои не бяха успели да минат през къщите си да се преоблекат и бяха с униформи. Там държавните служители – и мъже, и жени – ходят на работа облечени в държавната униформа, която прилича на рокля. Носи се с едни смешни чорапи и с обувчици. И е много смешно, като се разтанцуват с поличките на дансинга. Танцуват точно както през 70-те години в България на отвратителни местни хитове и на някакво гадно евродиско. Танцуват и се радват. Мръсотия навсякъде, а хората се забавляват супер.

Ензимът беглец

Пием в пластмасови чашки нещо подобно на чай, с червеникав цвят. Наливат ни го от бутилка, на която пише Johnnie Walker. Според мен беше тяхно местно питие. Едва ли имаше оригинален алкохол. Предлагат и едно отвратително сладко вино от праскови и нелоша местна бира. И което е много забавно, май местните нямат един ензим, дето разгражда алкохола. Малко да пийнат и се очистват смъртоносно, търкаляйки се по земята. И понеже е забранено да се пуши, глобите са жестоки дори за цигара на улицата, в дискотеката се димеше на воля. Ние се запознахме с всички, черпихме цялото заведение и ни поканиха на купон на кралското семейство след два дни, където щяха да присъстват Мис Бутан, министри, артисти. Много ни харесаха. За малко да отидем, но трябваше да си заминаваме.

Билка за всичко

Преди да отлетим от Бутан, понеже съм жертва на рекламата, си купих специална билка. Става въпрос за едни корени, които виреят на височина 6000 метра и ги ядат яковете. Отлежават шест месеца в шише с ракия и ги пиеш като лекарство. Подобрявали всичко – имунната система и така нататък. Китайците били луди по това нещо. Не ми се чакаше да отлежават и си ги купих в друг вариант – мъничка кутийка с няколко хапчета за 80 евро. Скъпо ми се стори! Вече две кутийки „дръннах“ и все същата работа. Не виждам да е станала някаква страшна промяна с мен.