Ботаника за душата

Да създадеш частна ботаническа градина, събрала над 300 растителни вида от пет континента, е занимание ексцентрично, което по би подхождало на английски аристократ. Но има хора у нас, благородници по душа, влюбени в природата и нейната красота

Елка Влаховска 30 август 2017

Частна ботаническа градина „Борика“ носи името на селото, в което се намира. Ударението пада върху средната сричка, като стопанинът на този приказен кът край Ихтиман ми обяснява, че местните наричат борика вид хвойна, която расте в изобилие в околните иглолистни гори. Ясен Иванов е по образование географ, но от малък е изключително любознателен към растенията и е предпочитал да чете книги за тях, отколкото да му купуват играчки. Когато ни развежда из обширната си градина, разпростряла се на 8 декара земя, разказва за всяко цвете, сукулент, трева, храст откъде произхожда и какво е ботаническото му наименование. Трудно е да се запомнят латинските имена, но при тази разходка човек изпитва уважение към невероятното разнообразие и красота на природата.

В градината са направени подходящи места за почивка и съзерцание – беседка и пейки, излезли под сръчните ръце на бащата на Ясен, запален познавач на обработката на дърво. В горещия летен ден най-приятно е мястото край езерото с водните лилии, които хипнотизират с изяществото си, а върху цветовете им кацат и трептят с крила водни кончета. „Бялата е „Нимфея алба“, наречена така по аналогия с водните феи – нимфите. До нея има и други водни растения „нимфоидес“, в превод „нимфоподобни“, казва Ясен, а моето въображение веднага рисува феи и нимфи, магични водни огледала и светове, които обикновеното човешко око не може да види. Потънала в този приказен миг, не се изненадвам, че на един от камъните се припича жаба, сякаш е омагьосана принцеса в летния ден.

Ясен ми разказва как в онази част от градината, която тепърва предстои да се обработва, е направил изкуствен „жабуняк“, въздържайки се да пресуши мястото, защото открил поколение попови лъжички на редкия и изчезващ у нас вид дървесни зелени жаби. И ще ги чака, докато пораснат и избягат в гората, радвайки се, че популацията е защитена.

Градината му е толкова жива – флора и фауна са в хармония като в райска градина. Освен на красотата на водните кончета, човек може да се порадва и на изяществото на пеперудите. Не бях виждала от детството си един бяло-черен екземпляр. „Тези пеперуди се казват лястовичи опашки, рядък вид са, те събират в момента нектар от вербената“ – казва Ясен, а аз запълвам усилено и с удоволствие речниковия си запас. И продължава: „Ето това е будлея или пеперуден храст. А това е северноамериканска блатна филипендула, наричат я кралицата на прерията.“ Показва ми и ангеликата, която вирее в по-мочурливите земи у нас и широко се използва в козметиката и фармацията. И тъй като била от семейство сенникоцветни, се родеела с анасона, копъра, магданоза, морковите и целината, затова шведите използвали листните дръжки и стъблата й да овкусяват ястия.

Кътът с кактуси и агаве пък има пустинно внушение. Растенията омагьосват окото с пластичните си форми и съзерцавайки ги, аха да се размечтаеш за една текила. След тях е царството на тревите – когато се загледаш в детайли, те са толкова разнообразни и всяка си има име, че се чудиш как може да наричаме красивите зелени стръкове просто трева. Любима на Ясен е японската горска трева, която расте бавно и носи името „хаконехлоа“. Но много се радва и на светликата, донесена от Белмекен, която в буковите гори следва цъфтежа на т.нар. ефимерни цветя, сред които са нежните пролетни анемони.

Ясен разказва как цар Фердинанд и цар Борис IIІ са били запалени ботаници и това е оставило отпечатък в наименованията на много български растения. Показва ми един алпийски представител, открит от цар Фердинанд и приел гордото ботаническо име „арабис фердинанди кобургий“. Но както се знае, народът не тачи аристократизма по нашите земи, затова открай време нарича това растение „пиринска гъшарка“. За отбелязване е, че то се среща само в Пирин и e застрашен от изчезване вид.

В градината с растения от пет континента най-много са северноамериканските и азиатските видове, след това са европейските, има няколко африкански и южноамерикански. Голяма част от чуждоземните Ясен е донасял на коренчета и стръкчета от пътешествията си като студент географ с дипломния си ръководител проф. Румен Пенин из провинциите на Европа, други е купувал от разсадници у нас. Гордее се, че от Полша си е донесъл рядък вид китайско растение – Лигулария дентата, което ще развъди и ще подари на приятели от разсадника „Зелена пролет“, с които споделят обща ботаническа страст.

Сега този изграден с толкова усилия и личен труд ботанически рай посреща гости от цяла България. В начален етап е разширението на градината и реставрирането на стара къща, която ще служи за отдих. Доизгражда се място за етнографски музей и детска работилница, както и опитно поле, където всеки, който поиска да засади свое растение, ще може да приложи уменията си. Приказно е наистина това място. Докато говорим, наоколо звучи многогласният хор на птиците, полъхва вятър от старите дърветата, прошумоляват младите брези и секвои. За да запазим магията, ще оставим настрана кубиците пръст и чакъл, изнасяни на ръка, ставането в пет сутринта за първото поливане, целодневното плевене и отдадеността дотам, че за ваканция, посещение на театър или на концерт има време само през зимата.

„Понякога, когато някаква външна сила се намеси между мен и градината, ми се иска да зарежа всичко – споделя Ясен. – Май месец тук удари много силна градушка и аз бях като покосен, не бях на себе си. Първата ми реакция беше: край, не мога да се мъча повече, да преживявам. Естествено, че след три дни бях на противоположното мнение. Сега сушата дойде с 40-градусови температури и непрекъснато поливам, някакъв ужас. Но това е моята отговорност, защото аз съм донесъл тук растенията, засадил съм ги и трябва да се грижа за тях. Осъзнавам и отговорността към родителите си, защото те са ми дали средства да направя всичко и не би било честно да стигна донякъде и после да се откажа. В основата на всичко обаче стои моето желание и любов към това, което правя. Без тази движеща сила няма какво друго да ме мотивира.“

Ако решите да се насладите на този вдъхновяващ природен кът и на интересните разкази на Ясен Иванов, може да заявите посещение на фейсбук страницата на Ботаническа градина „Борика“. Цените са символични – 3 лв. за възрастен човек и 2 лв. за деца и пенсионери.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР